За щастие, не се налагаше да вървят дълго и няколко минути по-късно се наведоха и минаха под един портик. Изтръскаха водата от дрехите и обувките си, доколкото можеше.
— Смята се, че онзи черен камък навън в настилката на площада отбелязва средата на Цирка на Нерон, където мнозина ранни християни, включително Свети Петър, са били убити. От много години Египетският обелиск, който сега е в центъра на площад „Сан Пиетро“, стои тук.
— Да влезем вътре — предложи Сана. Не я интересуваха туристическите подробности. Беше мокра и измръзнала, а нощта се беше спуснала.
Няколко крачки по-нататък влязоха в офиса на Некропола на Ватикана. Макар да й се стори безкрайно разнебитен, Сана беше доволна, че не е на открито. В ъгъла свистеше и пухтеше голям старомоден парен радиатор. Срещу тях се намираше щанд, обърнат към очукано чиновническо бюро. Мъжът, който седеше зад него, вдигна рязко глава. Изражението му подсказваше, че не се радва на това, че го прекъсват.
— „Скави“ е затворен за днес — обяви той със силен акцент. — Туристите от последната обиколка тръгнаха преди половин час.
Без да казва нищо, Шон подаде ватиканската си идентификационна карта и пропуска си. Мъжът внимателно ги разгледа. Когато прочете името на Шон, очите му блеснаха. Той вдигна глава и се усмихна.
— Професор Дотри! Буона сера.12 — Оказа се, че човекът познава Шон по име от работата му на разкопките преди пет години. Представи се като Луиджи Романи.
Шон смътно си спомни името.
— В „Скави“ ли отивате? — поинтересува се Луиджи.
— Да, за едно кратко посещение. Пристигнахме в Рим този следобед, а утре си тръгваме. Исках да покажа на съпругата си някои от по-интересните подробности. Няма да се бавим.
— Оттук ли ще минете на излизане, или през базиликата? Скоро ще тръгвам.
— В такъв случай ще минем през базиликата с туристическата група, която е долу.
— Искате ли да ви заведа?
— Не, нося си ключовете, освен ако ключалките не са сменени.
— Сменени? — разсмя се Луиджи. — Такива неща никога не се сменят.
Напускайки канцеларията, Шон поведе надолу по леко полегатия, напълно пуст мраморен коридор.
— Намираме се всъщност на три метра и нещо под нивото на пода на базиликата над нас.
— А това, че господин Романи те позна… има ли значение?
— Не мога да си представя — отвърна Шон с дрезгав глас. — След като никой освен нас не знае за урната, ако я намерим и я вземем, никой няма да разбере.
Стигнаха до редица мраморни стъпала, които се спускаха на дълбочина повече от цял един етаж. Шон тръгна пръв.
Сана се поколеба, сочейки напред.
— Накъде води този коридор?
— Стига до новата крипта под тази на „Свети Петър“.
В основата на стълбите имаше тесен каменен проход, блокиран от заключена метална решетка.
— Ето го изпитанието! — Шон извади една от връзките с ключове. Спомни си правилният и го пъхна в ключалката с лекота. — Дотук добре — каза той. След миг на колебание смелостта му се възвърна, той опита да завърти ключа и за негова радост това също стана веднага.
След като минаха през една контролираща влагата врата и слязоха още няколко стъпала, двамата се озоваха на мястото, където някога в древни римски времена е било нивото на земята.
— Доста влажно е — отбеляза Сана. Не беше доволна.
— Това притеснява ли те?
— Само ако печатът на урната е счупен.
— Вярно! — каза Шон, осъзнавайки, че интересът на Сана преди всичко беше да намери древна ДНК.
— Защо не са осигурили тук повече лампи? — оплака се тя. — Толкова е клаустрофобично. — Светлината беше мъждива, идваше главно от скритите лампи на нивото на пода. Таванът се губеше в сянка.
— За атмосфера, предполагам. Да ти кажа честно, наистина не знам. Става дори още по-клаустрофобично около гробницата на Петър. Нали няма проблем?
— Така мисля. Къде сме сега?
— В средата на римския некропол, който Константин запълнил изцяло през четвърти век, за да оформи основата за своята базилика. Разкопана е тази единствена пътека в посока изток-запад, между две редици гробници. Повечето между първи и четвърти век са били езически мавзолеи, въпреки че са открити няколко християнски мозаечни изображения и надписи.
— От това място ме побиват тръпки. Къде е гробницата на Петър? Иска ми се час по-скоро да я проверим и да си вървим по пътя.