Шон направи знак наляво, към древния Ватикански хълм. Бяха изминали петдесетина стъпки, когато той посочи към един римски саркофаг в тъмен ъгъл.
— Ако трябва да складираме нещо, мисля, че трябва да е тук. Как ти се струва?
— Подходящо е — каза Сана, учудена, че я пита за такова нещо.
— Искаш ли да разгледаш отблизо тези римски гробници? Някои от тях са с интересни декорации.
— Искам да видя гроба на Петър и мястото, където ще работим — отвърна Сана. Краката й бяха подгизнали и усещаше тялото си измръзнало.
— Това е „червената стена“ — обясни Шон, докато заобикаляха рушащия се край на една тухлена стена. — Наближаваме. Стената е част от погребалния комплекс на Петър.
На Сана не й се видя кой знае колко важно. Някъде напред пред тях чуха гласа на екскурзовода на групата.
— Спри за миг — каза Шон, когато стигна до един процеп в червената стена. — Погледни през тази дупка. Виждаш ли онази бяла мраморна колона?
Сана се подчини. Лесно можеше да види колоната. Шон посочи зад стената, там, където беше осветено. Тя изглеждаше около петнайсетина сантиметра в диаметър.
— Това е част от Тропайона на Петър, който е бил построен над гробницата на Свети Петър. Така че мястото, на което стоим в момента, е долното ниво на базиликата на Константин.
— Значи гробницата на Петър е под нас.
— Точно така. Под нас, от лявата ни страна.
— Къде ще търсим урната?
— Сега се намираме в южната страна на постройката. Трябва да заобиколим към северната.
— Да го направим — каза Сана.
Когато заобиколиха комплекса и стигнаха до северната страна, двамата изтичаха към туристическата група, която се състоеше от дузина мъже и жени на различна възраст. Единственото, което ги обединяваше, беше, че всички говореха английски. Някои слушаха гида, други оглеждаха мястото, а трети продължаваха разговорите си шепнешком. Това едва ли беше групата, която Сана бе очаквала.
Шон изчака гидът да прекъсне описанията и побутна Сана напред да се присъедини към туристите. След десетина-петнайсет стъпки от дясната им страна се появи стената, която водачът на групата бе описвал. Беше синкавобяла, измазана с хоросан, с множество надраскани един върху друг надписи, така че бе трудно да се различи къде свършва единият и къде започва другият.
— Наречена е стената с надписите — обясни Шон с тих глас. — Както ти казах, по време на последните разкопки, за да се влезе в гробницата на Петър без нищо да се разруши, по-специално тази стена, трябваше да се прокопае тунел под стената, а после под другата, онази, която поддържа първоначалния свод върху гробницата на Свети Петър. Урната трябва да е между въпросните две стени, по-близо до червената, която пресича двете под прав ъгъл.
— Мили боже — възкликна Сана. Тя поклати глава с раздразнение. Беше прекалено объркващо.
— Знам — кимна съчувствено Шон. — Много е сложно. Мястото непрекъснато е било разширявано и променяно в продължение на почти две хиляди години. Може и да не обяснявам добре, но знам за какво говоря. Единственото ми притеснение е, че когато червената стена е била в процес на строеж от римляните, което се е случило около първи век, може по невнимание да са се натъкнали на костницата и да са я преместили или пък разрушили. Не се съмнявам изобщо, че първоначалното й местоположение е било близо до червената стена, която е точно зад нас.
— Откъде започва тунелът? — попита Сана, когато огледа залата, в която се намираха.
— Точно под мястото, където стоим. В момента се намираме на нивото на пода на Константиновата базилика. Трябва да слезем до нивото на гробницата на Петър. За да стигнем до там, ще трябва да влезем в следващата зала. Готова ли си да тръгваме?
— Повече от готова — каза Сана. Заради притесненията си тя искаше да види къде щяха да работят по-късно тази нощ, и да се махат. По тази причина подробностите от търпеливия разказ на Шон изобщо не стигаха до съзнанието й.
Той поведе надолу по металните стълби и скоро се озоваха в една сравнително голяма стая, където групата туристи вече се беше събрала. Гидът обясняваше, че плексигласовите кутии, които се виждаха през един малък отвор в стената на Петровата гробница, съдържат костите на светеца.
— Истина ли е? — попита го Сана шепнешком.
— Папа Пий XII казал, че са тук — отвърна Шон. — Били са намерени пръснати в гробницата в една V-образна ниша в червената стена. Мисля, че това, което повлияло на папата, било липсата на череп. Исторически се предполага, че главата на Свети Петър е била в базиликата „Сан Джовани“ в Латерано.