— Добре, но къде е тунелът? — нетърпеливо попита Сана. Историята й беше дошла малко в повече.
— Последвай ме! — каза Шон.
Минаха зад туристите и стигнаха до голяма, прилична на палуба структура, до която се стигаше по няколко спускащи се стъпала. Те имаха подобна на решетка метална рамка и перила. Повърхността се състоеше от големи квадрати прозрачно стъкло с дебелина три четвърти инча. Стоейки на палубата, човек можеше да погледне до най-ниската точка на разкопките.
— Това е нивото на пода на Петровата гробница — обясни Шон. — За да стигнем до тунела, трябва да се спуснем там и после назад под мястото, на което стоим в момента пред стената с надписи.
— Как ще стигнем до там? — Очите на Сана обходиха прозрачната палуба. Там не се виждаше никакъв отвор.
— Стъкленият панел в отсрещния ъгъл се вдига. Тежък е наистина, но ще успеем да го повдигнем заедно. Какво мислиш? Ще успееш ли да се справиш?
Мисълта да пълзи през тунел я накара да настръхне. А това, че вече се намира на четири-пет стъпки под земята не помагаше.
— Какво, да не се разколеба? — попита я Шон, когато тя не отговори.
— Лампите ще бъдат ли светнати? — попита Сана дрезгаво. Тя прокара език по вътрешната страна на устата си, опитвайки се да събере малко слюнка. Гърлото й внезапно беше пресъхнало.
— Няма как — поклати глава Шон. — Те са на автоматичен таймер, а и ако някой отвори някоя от вратите на некропола и види лампите, ще разбере, че нещо не е наред. Освен това за нас изключените лампи ще играят ролята на предупредителна система. В случай че влезе човек в базиликата, докато работим с длетата, може да чуе, макар и да е отдалечен на четирийсет или петдесет стъпки. Не забравяй, че мраморът е невероятно добър звукопредавател. Ако от управата решат да проверят, ще светнат лампите, което за нас ще е предупреждение, че идват. Има смисъл, нали?
Сана неохотно кимна. Имаше смисъл, да, но това не й хареса.
— Кажи нещо — подкани я Шон. — Мислиш ли, че ще си в състояние да се справиш?
Сана отново кимна.
— Кажи ясно! — настоя Шон, повишавайки раздразнено глас. — Трябва да знам със сигурност!
— Добре! Добре! Идвам с теб. — Тя погледна притеснено най-близкостоящите туристи от групата, някои от които ги гледаха с любопитство. После погледна отново към Шон. — Ще се оправя. Не се притеснявай! — увери го шепнешком, но ако знаеше какво ще се случи няколко часа след това, нямаше да е толкова убедена.
Единадесета глава
11:34 преди обяд, четвъртък, 2 декември 2008 г.
Ню Йорк Сити
(5:34 след обяд, Рим)
— Как мина обядът вчера? — попита Джак. Беше проврял глава през вратата на офиса на Чет, където колегата му изследваше серия от слайдове.
— Не чак толкова добре, колкото очаквах — призна той.
— И защо?
— Не знам какво съм си мислил в събота вечерта — поклати той глава. — Сигурно съм се бил побъркал. Тази жена е с размерите на кон.
— Жалко — каза Джак. — В такъв случай сигурно няма как да е „истинската“.
Чет направи жест, сякаш отпъжда гадно насекомо, като се ухили подигравателно.
— Подигравай ми се! — подкани го той. — Заслужавам си го.
— Исках да те питам за онзи твой случай на ВАД, за който спомена вчера — каза Джак, опитвайки се да впримчи ентусиазма му в своята кампания срещу популярността на алтернативната медицина. Сега дори бе по-убеден, че е напълно неефективна, като се изключи плацебо ефекта, а освен това и скъпа: една лоша комбинация. И сякаш това не бе достатъчно, ами вече и сам знаеше, че понякога е дори опасна. Всъщност, чувстваше се донякъде смутен, че съдебната патология не е поела по-голяма отговорност по този въпрос.
Мнението му се бе затвърдило след посещението в офиса на Роналд Нюхауз предишния следобед, макар че сега, като се замислеше, трябваше да признае, че е било грешка да позволи на емоциите си да изригнат по този начин. По-късно същия ден бе проучил в Интернет и бе открил голямо количество информация, която би предотвратила необходимостта от конфронтация с Нюхауз. До този момент не бе подозирал за хилядите „изследвания“, направени, за да докажат или опровергаят ефикасността на алтернативната или допълващата медицина. Проучването му накара да изпъкне онова, което в неговите очи бе най-големият недостатък на Интернет: прекалено много информация, без да може истински да се оцени пристрастността на източниците.