Случайно се бе натъкнал на доста препоръки за книгата „Измама или лечение“, която си бе запазил по-рано в „Барнс & Ноубъл“. Една справка за личността на автора наистина го впечатли силно. Човекът беше автор на книга, на която преди няколко години се беше възхищавал — „Големият взрив“. Научните схващания на мъжа, по-специално физичните, вдъхваха страхопочитание и Джак съответно реши, че може да се довери на мнението му относно алтернативната медицина. Вторият автор, завършил хуманитарна медицина, беше отделил време и усилия да се обучи в някои видове алтернативна медицина, и дори беше практикувал. При такава подготовка не би могло по-добре да се преценят и сравнят без предубеждения двата подхода. Окуражен, Джак беше решил да се откаже от Интернет и като си тръгне от работа, да мине да вземе книгата от книжарницата.
Когато се прибра вкъщи вечерта, с разочарование установи, че Лори и Джей Джей вече спят. На масичката до входната врата забеляза бележка: „Лош ден, много плака, изобщо не спа, но сега спи. Трябва и аз да спя, когато е възможно. Супата е на печката. Обичам те. Лори“.
Бележката го накара да се почувства виновен и самотен. Не се беше обаждал целия ден от страх да не ги събуди, както се бе случвало друг път. Макар винаги да окуражаваше Лори да му звъни, когато може, тя никога не го правеше. Надяваше се причината да не е от обида, че се е върнал на работа, докато тя си остава вкъщи, но дори и да беше така, той знаеше, че няма да каже.
Вината му обаче не беше само че не е звънял — а защото всъщност не искаше да знае какво става вкъщи. Понякога дори не му се искаше да се прибере…
— Хей! — извика Чет и го побутна по рамото. — Какво ти става? Да не получи апоплектичен удар?
— Съжалявам. — Джак тръсна глава, сякаш събуждайки се от транс. — Бях се замислил за нещо друго.
— Какво искаше да ме питаш?
— Би ли могъл да ми дадеш името или номера, под който е вписан този случай, за да погледна подробностите? — каза Джак, но не изслуша отговора на Чет. Мисълта му се върна обратно, спомни си тази сутрин, когато се беше събудил в пет и половина, все още облечен, седнал на кушетката в дневната. В скута му лежеше „Измама или лечение“, отворена по средата на приложението.
Книгата беше затвърдила отрицателното му отношение към алтернативната медицина и повишила интереса му към проблема. Основното й внушение се преплиташе със собствената му позиция по въпроса и аргументите, които авторите бяха използвали, за да докажат изводите си бяха ясни и непредубедени. Всъщност, Джак чувстваше, че са се поизхвърлили в полза на алтернативната медицина, но крайните им изводи бяха все пак недвусмислени: хомеопатията има само плацебо ефект; акупунктурата, която освен плацебо, можеше да окаже ефект върху някои видове болка и гадене, показваше също известна ефикасност по отношение на болки на гръбнака, но конвенционалното лечение беше също толкова благотворно и далеч по-евтино; а билколечението беше главно с плацебо ефект и използваше предимно непроверени продукти; тези пък, които имаха фармакологичен ефект, бяха далеч по-опасни от съответните лекарства, съдържащи подобни активни съставки.
Тъй като беше спал само няколко часа, Джак побърза да си вземе един студен, ободряващ душ, хапна на крак и препусна с велосипеда по натоварените улици. Пристигна в Патологическия център за рекордно кратко време.
Въоръжен с новопридобитите познания по алтернативна медицина, той се потопи в работата си, подписа няколко висящи случая, преди да напомни на Вини да се захваща за работа в залата за аутопсии. Преди да отиде до офиса на Чет, Джак беше приключил с три аутопсии, които включваха стрелба в бар в Ийст Вилидж и две самоубийства, едното от които определено му се бе сторило подозрително, заради което се бе обадил на приятеля си, лейтенант детектив Лу Солдано.
— Хей — извика отново Чет. — Има ли някого вкъщи? Това е абсурдно. Все едно разговарям със зомби. Току-що ти казах името на онзи мой случай с ВАД, а ти изглеждаш така, сякаш си получил нов удар. Не си ли спал снощи?
— Съжалявам. — Джак присви очи и замига често. — Прав си, миналата нощ не спах и съм разфокусиран. Би ли повторил отново името?
— Защо толкова се интересуваш? — попита Чет, но все пак написа името и му подаде листчето.