Шон пое към улица Ал-Мукз ли-Ден Аллах и хлътна във вътрешността на тясната Хан ел-Халили. На приличния на лабиринт пазар от четиринайсети век се продаваше всичко — от домакински съдове, дрехи, мебели и хранителни продукти до евтини сувенири. Но нищо от това не го интересуваше. Той се насочи към района, специализиран в антикварни стоки, търсейки магазина „Антики Абдул“, който помнеше от предишното си посещение.
Шон беше дипломиран археолог и на петдесет и четири години бе на върха на кариерата си, оглавявайки отдела за Близкоизточно изкуство в Музея за изкуство Метрополитън в Ню Йорк Сити. Въпреки че основният му интерес бе библейската археология, той бе авторитет по целия Среден Изток — от Мала Азия до Ливан, Израел, Сирия, Йордания и Иран. Шон беше привлечен от купуването на антики по време на последната си визита от тогавашната си съпруга Глория. Свърнал в средата на криволичещата уличка, Шон бе попаднал неочаквано на „Антики Абдул“. И беше очарован от един изумителен предмет в прашната витрина на магазина — преддинастично гърне от керамика с украса от спирали по посока на часовниковата стрела на повече от шест хиляди години. По онова време на известна изложба в Древноегипетската секция на Метрополитън музей имаше почти идентичен експонат, макар че този тук във витрината на „Антики Абдул“ изглеждаше далеч по-добре. Не само че нарисуваните шарки бяха в чудесно състояние, но гърнето в музея беше намерено счупено и се бе наложило пълно възстановяване. Очарован, но в същото време убеден, че гърнето на витрината е, както много други предполагаеми древни антики в базара, изкусно копие, Шон бе влязъл в магазина.
Въпреки първоначалния си план да разгледа само отгоре-отгоре гърнето и после да се върне в хотела, той беше престоял вътре няколко часа. Разгневената му съпруга, подозирайки го, че я мами и че я е изоставил, му беше направи скандал, когато се прибра, обвинявайки го в безотговорност. Сега, когато си спомни за инцидента, Шон осъзна колко благоприятна е била развръзката. Това бе направило развода година по-късно много по-лек.
Онова, което бе задържало толкова дълго Шон в магазина, беше в същността си един безплатен урок по традиционно египетско гостоприемство. И започналият със собственика спор за автентичността на керамиката премина в очарователна дискусия за широко разпространения пазар на изкусно изработени фалшификати на египетски антики. И макар че Раул, собственикът на магазина, твърдеше, че гърнето е истинско, той умираше от желание да сподели всички измами на пазара, включително процъфтяващия пазар на скарабеи, когато бе научил, че Шон е археолог. Предполагаше се, че скарабеите, резбованите талисмани на древноегипетските торни бръмбари, са имали способността за естествена регенерация. Използвайки като източник костите от древните погребения в Горен Египет, талантливи майстори претворявали скарабеите, после ги давали за храна на различни домашни животни, за да им придадат убедителна патина. Раул твърдеше, че много от фараонските скарабеи в световните топ музеи са също фалшификати.
След дългия разговор Шон беше купил гърнето като начин да благодари на Раул за гостоприемството му. Малко пазарене — и плати половината от първоначално поисканата цена. И въпреки това двеста египетски паунда му се струваха повече от двойно от това, което би трябвало, най-малкото докато не се върна в Ню Йорк. Там даде предмета на колежката си Ангела Дитмар, завеждаща отдела по Египтология, и бе в шок, когато тя установи, че гърнето не е фалшификат, а автентична реликва на повече от шест хиляди години. Накрая одисеята приключи с това, че Шон дари безценния предмет на музея.
Той хлътна по-дълбоко в истинските дебри на базара. Опънати през тесните улички между сградите се виждаха килими и сенници, които ефикасно поглъщаха слънчевата светлина. Като отмина месарските магазини с увесени заклани агнета заедно с черепите, очните ябълки и мухите, Шон бе обгърнат от острата миризма на мърша, бързо заменена от аромат на подправки и малко по-късно на печено арабско кафе.
По средата на събиращите се алеи Шон спря, объркан, както преди десет години. Влезе в един шивашки магазин и попита за посоката един възрастен египтянин в бяло кепе и кафява джелаба. Няколко минути по-късно той влезе в „Антики Абдул“. Не беше изненадан, че магазинът е още тук. При предишното му идване Раул беше казал, че е собственост на семейството му от преди повече от сто години.