— Интересува ме алтернативната медицина като цяло, и по-специално случаи на ВАД след хиропрактика. Ти навремето какво установи по въпроса?
— Имаш предвид факта, че никой не е искал да чуе за него ли?
— Имаш предвид освен шефовете ти?
— Когато докладвах случая, той предизвика дебат — половината бяха за, другата половина — против хиропрактиката, а онези, които я подкрепяха, я подкрепяха сериозно. Беше емоционален спор, което ме изненада, особено това, че шефът ми е голям фен.
— Ти каза, че си имал четири или пет случая. Мислиш ли, че ще можеш да намериш имената им? Ще е интересно да се сравнят инцидентите на ВАД между Ню Йорк Сити и Ел Ей.
— Намирането на имената на моите случаи ще е сравнително лесна работа; но намирането на останалите ми изглежда почти като чудо. Но ще проверя. Ти как смяташ да проучваш?
— Проверявал ли си си наскоро електронната поща?
— Не бих казал.
— Когато го направиш, ще видиш, че имаш съобщение от мен. Изпратих имейл до всички патолози с молба да ми съдействат, ако са имали подобни случаи. По-късно днес следобед ще прегледам картоните и ще видя дали мога да открия нещо и там.
В този момент блекбърито на Джак иззвъня. Разтревожен, че може да е Лори, която го търси по спешност от къщи, той го измъкна от калъфа му и погледна екранчето.
— О-хо! — промърмори. Не беше Лори. Беше шефът, Харолд Бингам, който се обаждаше от главния офис на долния етаж.
— Какво има? — попита Чет, забелязвайки реакцията на Джак.
— Шефът е.
— Проблем ли е?
— Посетих го вчера — призна Джак. — Във връзка с хиропрактиката, намесена в моя случай. Не бях толкова дипломатичен, колкото обичайно съм. Всъщност, едва не стигнахме до скандал.
Чет, който познаваше Джак по-добре от всеки друг в офиса, направи гримаса.
— Късмет!
Джак поблагодари и натисна бутона за приемане на разговора. Секретарката на Бингам, госпожа Санфорд, която не търпеше шеги, беше на линията.
— Шефът те иска в кабинета си, веднага!
— Чух това — каза Чет, като се прекръсти. Смисълът беше ясен: Чет беше убеден, че ситуацията на Джак се нуждаеше от молитва.
Джак се отблъсна от бюрото.
— Благодаря за доверието — промърмори той саркастично.
Докато вървеше към асансьора си помисли, че може да става дума за призовка във връзка с посещението му в офиса на лечителя Нюхауз. Джак очакваше да има реакция на станалото, но не очакваше да е толкова бърза. Това вероятно не се дължеше само на телефонен разговор от страна на раздразнения лечител, а по-скоро от страна на адвокат. Последствията можеха да са предупреждение — или изтощителен граждански процес.
Излизайки от асансьора, Джак си помисли, че вместо да се защитава пред Бингам, което — знаеше отлично — щеше да е трудно, ако не и невъзможно, може би трябваше да премине в нападение.
— Можеш да влизаш — каза госпожа Санфорд, без да вдига поглед от компютъра. Беше направила същото нещо последния път, когато беше извикан „да мине по килима“ преди десет години и той отново се учуди откъде тя знаеше, че това е точно той.
— Затвори вратата! — заповяда Бингам иззад огромното си дървено бюро. То бе разположено под прозорците, защитени със стари венециански щори. Калвин Уошингтън, заместник-шефът, седеше до голямата маса; зад него бяха остъклените шкафове с книги. Двамата мъже гледаха Джак немигащо.
— Благодаря, че ме извикахте. — Джак се насочи право към бюрото на Бингам. — Патологическият център трябва да заеме отговорно становище по отношение на алтернативната медицина, особено хиропрактиката. Вчера имахме смърт вследствие на билатерална вертебрална артериална дисекция, причинена от ненужна манипулация.
Бингам изглеждаше объркан от встъплението му.
— Аз поех инициативата — продължи Джак — и вчера направих посещение на място на виновния лечител, за да се убедя, че е извършил цервикална манипулация. Както може би сте научили, това не беше най-лесната задача, и се наложи да бъда убедителен, за да получа информация.
Покритото с петна лице на Бингам побледня леко и сълзящите му очи се присвиха, докато се взираше в Джак. После свали очилата си, за да ги почисти и да спечели време. Остроумието не беше от силните му страни.
— Седни! — прогърмя Калвин от дъното на стаята.
Джак седна на един от столовете срещу бюрото на Бингам. Не се обърна назад. Както очакваше и се страхуваше, Калвин не се беше хванал на тактиката му, за разлика от Бингам.