Внушителната фигура на Калвин се появи в зрителното поле на Джак. Той бавно вдигна очи и го погледна. Калвин бе сложил ръце на кръста си, лицето му бе опънато, очите му горяха. Той се извиси над Джак.
— Стига глупости, Степълтън! — прогърмя гласът му за втори път. — Знаеш много добре, че не се очаква да излизаш оттук, да търчиш из града и да размахваш значката си наоколо като телевизионно ченге.
— Сега, като се замисля, осъзнавам, че не се справих много добре — призна Джак.
— Това да не е някаква лична вендета срещу хиропрактиката? — поиска да знае Бингам.
— Да, беше лично.
— Би ли обяснил? — изгледа го шефът му.
— Не смятате ли, че хиропрактиката не бива да се занимава с лечение на други заболявания, освен с тези на гръбнака? И че се базира на една идиотски остаряла мистична концепция за вътрешна интелигентност, която все още не е открита, измерена или обяснена? И че подобно лечение често включва цервикални манипулации, които могат да причинят смърт, както се е случило с моята двайсет и седем годишна пациентка?
Бингам и Уошингтън размениха разтревожени погледи след емоционалното избухване на Джак.
— Всичко това може да е вярно, но може и да не е — каза Бингам, — но кое го прави лично?
— Не ми се иска да навлизам в подробности — каза Джак, насилвайки се да се успокои. Знаеше, че е позволил на емоциите си да го завладеят, точно както бе станало в офиса на лечителя. — Историята е дълга, а асоциацията е по-скоро индиректна.
— Не ти се иска да навлизаш в подробности — повтори Бингам пренебрежително, — но ние може и да го смятаме за необходимо; и ако не го направиш, ще е за твоя сметка. Тъй като още не си получил призовка, моя неприятна отговорност е да те информирам, че ти и Патологическият център сте дадени под съд от д-р Роналд Нюхауз…
— Той не е доктор, за бога! — извика Джак. — Той е просто един лечител!
Бингам и Уошингтън размениха пореден бърз поглед. Бингам явно беше разстроен, като родител с непокорен тийнейджър. Калвин се държеше по-малко благородно. Изглеждаше недвусмислено вбесен и му беше трудно да си държи езика зад зъбите.
— В момента мнението ти за хиропрактиката няма значение — каза Бингам. — Тук обсъждаме действията ти, а въпросният господин е по всяка вероятност доктор по хиропрактика. Ти и Патологическият сте дадени под съд за клевета, обида на известна личност, нападение…
— Изобщо не съм докосвал онзи тип — прекъсна го Джак. Беше му трудно да следва собствения си съвет по отношение на емоциите си.
— Не е нужно да докоснеш някого, за да те съдят за нападение. Нужно е само ищецът да реши, че имаш намерение по някакъв начин да го направиш. Крещя ли му, когато беше в неговия офис?
— Предполагам — призна Джак.
— Заплашвал ли си, че трябва да бъде арестуван за това, че е убил пациента си?
— Предполагам — отвърна Джак смутено.
— Предполагал бил! — протътна Бингам с нарастващ гняв, като вдигна ръце нагоре. После, повишавайки глас, изкрещя: — Ще ти кажа какво мисля: това е нечувана злоупотреба с официална власт. Възнамерявам да ти изритам задника оттук и да те оставя в неплатен отпуск, докато тази каша не се оправи.
По гърба на Джак пробягаха студени тръпки. Ако го пуснеха в неплатен отпуск, единственото му спасително въже към емоционална стабилност щеше да бъде отрязано. Щеше да се наложи да си остане вкъщи и вместо това Лори да ходи на работа. Трябваше да поеме отговорността да се грижи за Джей Джей. О, боже мили, проплака Джак вътрешно. Внезапно го обхвана отчаяние. Последния път, когато се намираше в подобни обстоятелства и трябваше да се защитава срещу гнева на Бингам, не го бе грижа за самия себе си. Но сега не можеше да си позволи да се самоунищожава. Семейството му се нуждаеше от него. Не можеше да е депресиран. Бингам беше прав; това беше каша.
Бингам шумно си пое дъх и го издиша през изкривените си устни. Погледна към Калвин, който продължаваше да гледа втренчено Джак.
— Ти какво мислиш, Калвин? — попита Бингам. Гласът му прозвуча почти нормално.
— Какво мисля за кое? — поиска да знае Калвин. — Дали да освободим в неплатен отпуск този задник, или да го смелим от бой?
— Ти говори с адвокатката, не аз — каза Бингам. — Тя какво смята по въпроса за обезщетението? Убедена ли е, че нашата застраховка ще покрие този епизод — да уредим нещата с извънсъдебно споразумение — или отиваме на процес?