— Няма да ни хванат — сопна й се той. Не искаше да чува нищо негативно. Беше на ръба да направи най-поразителното си откритие, при условие че Сана му сътрудничеше.
— Как може да си толкова сигурен?
— Работил съм тук нощем в продължение на месеци и освен когато не съм водил някого със себе си, не съм виждал жива душа.
— Използвал си молив, хартия и фотоапарат. А сега ще използваме бормашина, чук и длето. Ами ако някой се появи наоколо и ни чуе?
— Базиликата е затворена плътно — озъби се Шон. — Виж, не ми го причинявай. Веднъж вече се съгласи да го направиш. Времето е подходящо. Имаме инструментите. Знаем къде да гледаме. А след като използваме бормашината, за да сондираме за каменната костница, влизането и излизането ни ще траят не повече от няколко часа. Щом не можеш да не се тревожиш за нещо, тревожи се за това как ще изнесем костницата от некрополиса и ще я натоварим в багажника на колата.
— На думи е лесно — изсумтя Сана. Тя погледна през прозорците към площад „Свети Петър“ с извитите елипсовидни колонади на Бернини13 от двете страни.
— Казвам ти, че ще е лесно — каза Шон с явна убеденост, макар опасенията й да бяха възбудили неговите. В действителност знаеше, че има много възможности нещата да се объркат. Противоположно на това, което каза, беше наясно, че можеха да ги хванат. А още по-вероятно беше да не успеят да намерят костницата. Ако се случеше така, щяха да бъдат принудени да съобщят на властите за писмото на Сатурний и да разделят престижа при евентуално й намиране. Разбира се, това щеше да стане само ако позволяха търсенето да се проведе — което бе малко вероятно, тъй като откриването на мощите би поставило църковната догма и папската непогрешимост под въпрос.
— Добре — каза Сана внезапно. — Ако ще го правим, да го правим. Защо продължаваме да седим тук?
— Казах ти. Пристигнахме по-бързо, отколкото предполагах. Последната смяна на охраната на базиликата е в осем часа вечерта. Искам да им дам достатъчно време да свършат и да заключат мястото.
Сана погледна часовника си. Беше почти осем и половина.
— Ами ако открият, че нещо не е както трябва, като например че „Пиета“ я няма?
Шон се обърна да види профила на жена си в тъмното. Надяваше се, че се шегува, но май случаят не беше такъв. Тя гледаше през прозорците на колата като застанала нащрек жертва, която всеки момент ще бъде изядена.
— Ти сериозно ли говориш?
— Не знам — призна Сана. — Нервна съм и съм изтощена. Искам да кажа — пропътувахме целия път от Египет до тук днес. За теб може би е лесно, но не и за мен.
— Нормално е да си неспокойна, всичко е наред. По дяволите, аз също съм неспокоен.
— Ами ако получа клаустрофобия?
— Ще се уверим, че няма да получиш. Няма да те карам да влизаш в тунела. Там и без това няма да има място за теб.
Сана наблюдаваше съпруга си в полумрака на колата. Светлините от фаровете на минаващите коли играеха по лицето му.
— Сигурен ли си, че няма да имаш нужда от мен в тунела?
— Ако слезем там и не искаш да влезеш вътре, ще се справим някак си. Да мислим позитивно. Мога ли да разчитам на теб?
— Така мисля. — Сана не прозвуча много уверено.
В девет без четвърт Шон запали двигателя на колата и се изтегли от тротоара. С непрекъснато работещите чистачки, борещи се с пелените дъжд, трябваше да се напряга, за да вижда. Трафикът, който влизаше в пиацата, се носеше край тях с главоломна скорост. Шон мина край Колонадата на Бернини и се насочи към Арката на камбаните.
— Ако швейцарските гвардейци попитат защо нямаш ватиканска идентификационна карта, остави ме аз да говоря — предупреди Шон.
Двете тъмнокафяви бараки за охранители се откроиха в мъглата напред. Мъжете излязоха, облечени в тъмни дъждобрани с качулки върху черно-оранжевите си униформи. Не изглеждаха доволни, че са на смяна в такава нощ. Шон смъкна стъклото си, когато се изравни с бараките, и спря. Няколко непокорни дъждовни капки мигновено влетяха в купето през отворения прозорец и проблеснаха във въздуха.
— Добър вечер, господа. — Шон направи усилие да потисне безпокойството в гласа си. Както беше очаквал, едната смяна беше свършила. Тези мъже тук бяха други.
Както и следобед, гвардеецът взе картата му без думи. Проучи я на светлината на фенерчето, сравни снимката с лицето на Шон. Върна му я и попита къде точно отиват.
13
Джовани Лоренцо Бернини (1598–1680) — италиански скулптор и архитект от епохата на барока. Известни негови сгради са Пиацата и Колонадата пред базиликата „Свети Петър“, палацо Барберини, палацо Монтечиторио. — Б.пр.