Когато стигнаха до стълбището, което се спускаше към входа на некропола, Шон спря да погледне по коридора към криптата на базиликата. Не видя никого.
— Добре — прошепна той. — Да го направим.
Те слязоха по стъпалата. Вече долу, Шон отвори решетката със съответния ключ, пусна Сана да мине, после сам влезе, преди да заключи металната бариера зад себе си.
На оскъдното осветление, идващо от коридора горе, двамата побързаха да извадят строителните каски и светнаха монтираните върху тях лампи.
— Не е лошо — обяви Сана, използвайки лампата, за да огледа тесния каменен проход към солидната, непропускаща влага врата на некропола. Само миг по-рано тя бе очаквала пристъп на клаустрофобия. Но светлината промени всичко.
— Вземи това в едната ръка и кошницата в другата — каза Шон, след като включи едно от фенерчетата.
— Не мисля, че ми е необходимо в съчетание с лампата върху каската.
— Вземи го — настоя Шон.
Той се изниза покрай нея и бързо се спусна до солидната врата. С всяка стъпка усещаше как вълнението му расте. Не можеше да не се чувства оптимист. Беше убеден, че костницата трябва да е на мястото, където Сатурний съобщаваше, че я е сложил преди почти две хилядолетия.
Отключи вратата и отстъпи встрани, като отново пропусна Сана да мине преди него. После, след като я заключи отново, побутна съпругата си да слезе бързо до нивото на римското гробище. Беше готов да тръгне на запад, но усети, че Сана не е зад него.
— Какво правиш, по дяволите? — попита той, когато се обърна и я видя да се спуска бавно, с поклащаща се на челото лампа.
— Това не ми харесва — каза Сана.
— Какво не ти харесва? — поиска да знае той и промърмори под нос: — Сега пък какво има? — Едва влязоха, а жена му вече започваше да капризничи. За миг се замисли дали да не я изпрати да чака в колата, но после си спомни, че му е необходима. Това, което планираше, определено беше работа за двама души.
— Светлината на лампите изглежда не стига до тавана. Това ме кара да се чувствам странно.
— Таванът е бил умишлено затъмнен, така че посетителите да не виждат стоманените подпори. Направено е за атмосфера.
— Така ли било? — Сана стигна до нивото на древното гробище и лампата й заигра по тъмните входове на мавзолеите.
Шон завъртя очи.
— Това място е още по-зловещо нощем, отколкото през деня — отбеляза Сана.
— Защото странните лампи са изключени поради някаква тъпа причина — изръмжа Шон.
— Какъв беше този шум? — попита тя с тревога.
— Какъв шум?
Обхванати от паника, те стояха замръзнали и се вслушваха. Тишината беше оглушителна.
— Не чувам нищо — прошепна Шон накрая. — Ти какво чу?
— Прозвуча ми като висок глас.
— И таз хубава! Вече започна и да си въобразяваш несъществуващи неща.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм. Само дето не съм сигурен, че можеш да направиш това. Вече сме толкова близко.
— Щом си убеден, че не съм чула нищо, да свършваме работата и да се махаме оттук.
— Ще се успокоиш ли?
— Ще се опитам.
— Добре, да тръгваме, но стой близо до мен.
Шон поведе на запад, към гробницата на Петър. Сана го следваше на една крачка отзад, избягвайки да поглежда мавзолеите, докато минаваха покрай тъмните им входове, вдъхващи лоши предчувствия.
Внезапно Шон се закова и Сана връхлетя върху него.
— Съжалявам — каза тя. — Нямаше как да знам, че ще спреш. Трябваше да ми кажеш.
— Ще се опитам да запомня. — Той посочи с фенерчето си наляво. — Тук е римският саркофаг, който ти показах днес следобед. Тук ще сложим отпадъците от нашите разкопки. Мислиш ли, че ще можеш да ги занесеш обратно, докато аз копая?
— Имаш предвид сама?
Шон преброи наум до десет.
— Щом аз копая, разбира се, че ще трябва да го направиш сама — произнесе той нетърпеливо.
— Ще видим — каза тя. Идеята да се мотае в некропола сама беше плашеща и не особено привлекателна. Единственото, на което можеше да се надява, беше, че някак си ще се нагоди.
Шон се въздържа от коментар. Вместо това продължи и заобиколи южния край на червената стена. Въпреки изкачването Сана не изоставаше. Няколко минути по-късно те стояха в голямата зала, близо до първоначалния монумент, Тропайона на Петър. Шон насочи лъча на фенерчето си към един от многото стъклени панели на платформата, която бе изградена, за да позволи на съвременните туристи да видят интериора на гробницата.