— Почти стигнахме — обяви той с вълнение. — Скоро ще сме на нивото на пода на Петровата гробница.
— Ще го имам предвид. А сега хайде да се захващаме.
— Точно така! — съгласи се Шон с готовност. — Точно това исках да чуя.
Повдигането на стъкления панел в далечния ъгъл, който служеше за достъп към долното ниво, отне значително повече усилия, отколкото очакваха. След голямо напъване най-после хванаха панела от края и го облегнаха до стената.
— Нека аз да вляза пръв — каза Шон.
Сана кимна. Спускането под стъклената платформа не беше нещо, за което копнееше.
Отне известно време, докато Шон пристегне наколенките към коленете си и надене работни ръкавици; Сана направи същото. Щеше да се наложи да пълзят, тъй като височината на изкопания под до стъклената платформа не позволяваше да се изправят. Седнал на края на платформата с провесени надолу крака в отвореното пространство, Шон се вмъкна напред, после се завъртя, за да застане на пръстения под. Сана повтори движенията му и скоро двамата пълзяха, като всеки побутваше кошницата с инструменти пред себе си.
Подът беше точно такъв, какъвто Шон го бе описал: сбита глинеста пръст с камъчета. Макар да се тревожеше, след като се отдалечиха от платформата, Сана се окуражи. Пръстта, за разлика от другите места в некропола, беше напълно суха и можеше да се предполага, че костницата — стига да я намереха, разбира се — също ще е суха.
Най-после стигнаха до секцията с разкопките, простираща се под нивото отгоре. Таванът беше със същия състав, както и подът. Сана забеляза, че нямаше подпори, и спря да пълзи, поглеждайки тавана с недоверие.
Шон продължи напред още десетина крачки и спря да освети с фенерчето си тунела отляво.
— Пристигнахме — обяви той. Обърна се и видя, че Сана е спряла на няколко крачки от него. Махна й да го последва. Искаше да й покаже къде според него се намира костницата.
— Безопасно ли е?
— Напълно — потвърди Шон, проследявайки погледа й. — Почвата тук е като бетон. Повярвай ми! Искам да ти покажа къде ще копаем.
Сана неохотно изпълзя напред и се озова пред тесен тунел, широк около метър и трийсет, висок метър, и повече от метър и половина дълбок. В началото и в края на тунела имаше подпори от груби дървета, всяка състояща се от две здрави вертикални части и дебела напречна греда, оформящи конструкция.
— Защо тук има подпори, а там — не? — попита Сана. Не искаше да се тревожи, но се притесняваше, че нищо не подпира тавана тук, където двамата с Шон пълзяха.
— Първата подпора в края крепи стената с надписите, докато вътрешната поддържа основната стена на свода на Петровата гробница. Зад вътрешната конструкция се намира интериорът на гробницата. Ако изпълзиш до там, когато погледнеш вдясно ще видиш издълбана ниша в основата на червената стена. Там, според папата, са намерени костите на Свети Петър, онези, които в момента са едно ниво по-горе в плексигласовите кутии.
— Мисля, че ще мина — каза Сана. От мисълта да пропълзи по корем през ниския тунел до гробницата на Петър й прилоша и в нея се събудиха потисканите до този момент клаустрофобични страхове. Беше й необходим целия й самоконтрол, за да я възпре да се втурне обратно и да изпълзи към галерията отгоре.
— Нека ти покажа нещо. — Шон се завъртя в тунела по гръб. Той посочи нагоре, използвайки фенерчето си, и потупа тавана между двете подпорни конструкции. — Костницата трябва да е там, ако не е била открита случайно при издигането на червената стена, или тази с надписите. А сега ми подай бормашината и очилата. Ще проверя какво мога да направя.
Сара се концентрира върху командите на Шон, за да не мисли за цялата грамада на базиликата, която я притискаше отгоре. Когато Шон се канеше да започне, тя каза:
— Ако не възразяваш, ще изляза на по-открито. Малко ми е трудно да дишам тук.
— Както искаш — съгласи се Шон разсеяно. Беше развълнуван да е отново тук, на терена на разкопките. След като сложи кофата до себе си, той опита бормашината. Воят й прозвуча оглушително в ограниченото пространство. Доволен от представянето й, той вдигна върха й към тавана. Бургията мина през втвърдения хумус като нож през масло. След няколко секунди тя потъна до дръжката. Отгоре се посипа суха пръст. Леко разочарован, че не е попаднал на камък при първия си опит, той измъкна бургията и се отмести с петнайсетина сантиметра наляво, след което опита отново.