С изключение на липсващия керамичен експонат, магазинът изглеждаше съвсем същият. Тъй като повечето от тъй наречените антики бяха фалшификати, Раул просто продължаваше да ги заменя от източниците си, когато те се продадяха.
Магазинът изглеждаше оставен без обслужване, когато Шон влезе, нанизите от стъклени мъниста изтракаха зад него. За момент той се запита дали Раул все още е там, но притеснението му се изпари, когато мъжът бързо влезе през тъмните завеси, отделящи обсипания с възглавници кът за сядане от предната част на магазина. Арабинът поздрави с леко кимване на глава и застана зад покрития със старо стъкло щанд. Беше мъж с тежка кост, селянин, преминал лесно в находчив бизнесмен. Без да каже дума, Шон направи напред няколко крачки и се вгледа в тъмните неразгадаеми очи на собственика. Почти веднага веждите на Раул се събраха и челото му се набърчи, когато си спомни.
— Д-р Дотри? — попита той. Наведе се леко напред, за да види по-добре.
— Раул — отвърна Шон, — изненадан съм, че ме помните, още повече и името ми, след всичките тези години.
— Как бих могъл да не ви помня? — каза Раул, побърза да излезе иззад тезгяха и да подаде ръка. — Помня всичките си клиенти, особено онези от прочутите музеи.
— Имате клиенти в други музеи? — Магазинът беше толкова скромен, че изглеждаше невероятно.
— Разбира се, разбира се — пропя Раул. — Когато получа нещо специално, което не е толкова често, обаждам се на човека, когато смятам, че би могло да заинтересува. Сега поне с Интернет е толкова лесно.
Докато Раул излезе иззад щанда и мина през мънистената завеса да даде няколко заповеди на арабски, Шон с изненада си помисли за скоростта на глобализация. Струваше му се, че Интернет и древният Хан ел Халил са два нямащи нищо общо свята. Очевидно, обаче, не беше така.
Миг по-късно Раул влезе отново вътре и направи знак на Шон да мине в дъното на магазина. Ориенталски килими покриваха подовете и стените. Големи, тежки брокатени възглавници доминираха пространството. Близо до няколко избелели картонени кутии, струпани на куп, стоеше наргиле. От тавана висеше гола крушка. На малка дървена маса бяха сложени две-три избледнели снимки, на едната се виждаше едър мъж в типична египетска дреха, който приличаше на Раул. Раул проследи погледа на Шон.
— Снимка на вуйчо ми, наскоро майка ми ми я даде. Преди почти двайсет години той е притежавал този магазин.
— Наистина прилича на ваш роднина — направи коментар Шон. — От него ли купихте магазина?
— Не, от жена му. Той беше брат на майка ми, но се замеси в скандал, свързан с много важна антична находка: непокътната гробница. Това му костваше живота. Беше убит тук, в магазина.
— Мили боже — въздъхна Шон. — Съжалявам, че разбутах стари рани.
— В този бизнес човек никога не може да е достатъчно внимателен. Благодаря на Аллах, че нямам такива неприятности.
В следващия миг тежката завеса се дръпна встрани и иззад нея се появи босо момче с поднос и две чаши в метални поставки, всяка пълна с димящ чай. Без да каже и дума, момчето остави подноса на пода близо до Шон и Раул, после се върна отзад. През цялото време Раул не спираше да бъбри оживено колко се радва на посещението на Шон.
— Всъщност, имах специална причина — призна Шон.
— Нима? — въпросително го изгледа арабинът.
— Трябва да призная нещо. Когато последния път бях в този магазин, купих една глинена купа.
— Спомням си. Беше една от най-хубавите, които съм имал.
— Имахме дълъг спор за нейната автентичност.
— Убедихте се с неохота.
— Всъщност не бях напълно убеден. Купих я по-скоро като спомен от интересния ни разговор, но когато се върнах в Ню Йорк я дадох на една моя колежка, специалистка. Тя се съгласи с вас. Не само че е автентична, но сега купата е експонат в известна музейна изложба. Наистина красив предмет.
— Много мило, че признавате заблудата си.
— Да, измъчваше ме през всичките тези години.
— За това лесно може да се намери лек — отвърна Раул. — Ако искате да успокоите съвестта си, единственото, което е нужно, е да ми доплатите.
Объркан от неочакваното предложение, Шон го изгледа. За миг си помисли, че мъжът е сериозен. После Раул се засмя, разкривайки жълти, зле поддържани зъби.