— Шегувам се, разбира се. Направих добра печалба с гърнето от децата, които го намериха, и съм доволен.
Шон се усмихна с видимо облекчение. Намираше арабския хумор за толкова неочакван, колкото и арабското гостоприемство.
— Признанието ви ми напомни за една във висша степен поразителна находка, която получих едва вчера от един приятел фелах, селянин в Горен Египет. Става дума за нещо, към което може да проявите специален интерес, като се имат предвид познанията ви по библейска история. Вие ще знаете по-добре от мен какво представлява то, така че вярвам, че няма да ме измамите, ако решите да го купите. Бихте ли искали да го видите?
Шон сви рамене.
— Защо не? — Не знаеше какво да очаква и не таеше големи надежди.
След известно ровене в една от картонените кутии, подпрени до стената, Раул измъкна нещо, което приличаше на изцапана памучна калъфка за възглавница. След това седна долу, извади съдържанието отвътре и го сложи в ръцете на Шон.
Няколко секунди Шон остана неподвижен, докато Раул не седна обратно и не се настани удобно, подпрян на големите си възглавници. На лицето му беше изписано очаквателно, самодоволно изражение. Знаеше, че археологът бързо ще осъзнае какво държи. Въпросът беше дали щеше да го купи. Нелегалният експонат се нуждаеше от правилния човек, човек със сравнително дълбоки джобове.
Шон бързо предположи за какво става дума. Както повечето уважавани специалисти в областта на библията, особено изследващите Новия завет или ранната история на Християнската църква, той беше виждал и дори работил с оригиналите. Въпросът беше дали това, което държи в момента, е автентично, или е фалшификат като скарабеите и повечето останали имитации на антики, които Раул продаваше? Шон нямаше представа, но предвид автентичността на преддинастичната купа изпита желание да рискува и да купи предмета. Ако по някакъв късмет се окажеше истински, това можеше да се окаже най-голямото откритие в живота му; а дори ако накрая по някаква причина го върнеше на египетските власти, това бе от този вид предмети, самата история на които би го отличила от неговите съвременници. Шон не искаше някой от познатите на Раул в големите музеи да го вземе — реална възможност, предвид Интернет връзките.
— Разбира се, че не е истински — подзе Шон в опит да започне пазарлъка, както си му е редът. Проблемът беше, че въпреки скромния вид на магазинчето, той знаеше, че си има работа с професионален, разбиращ от бизнес преговарящ.
Трета глава
6:05 сутринта, понеделник, 1 декември 2008 г.
Ню Йорк Сити
(1:05 след обед, Кайро, Египет)
— Вие сте доктор? — попита униформеният полицай с пресилена изненада.
Полицейската кола беше изтеглена на тротоара зад тях от западната страна на Второ авеню, докато сутрешният трафик се изтичаше към центъра на града. Другото ченге продължаваше да стои на седалката до шофьорското място и да пие кафе. Сравнително новият велосипед на Джак лежеше отстрани на тротоара точно пред патрулката. Когато Лори си взе отпуска по майчинство, Джак се беше върнал към стария си навик да ходи до Патологическия център с колело.
Джак само кимна. Въпреки че беше по-спокоен, отколкото се очакваше, все още бе силно раздразнен на таксиметровия шофьор, който го беше засякъл, като пресече четири ленти и спря на една стоянка да вземе клиент. След като успя да спре, разтърсвайки сравнително леко задната броня на колата, Джак се хвърли към страната на шофьора, преди клиентът на таксито да е успял да седне отзад и бързо остави няколко вдлъбнатини с токовете на обувките си във вратата на шофьора с надеждата да го накара да се измъкне отвътре за един хубав скандал. За късмет на всички, инцидентът бързо бе разрешен с идването на полицията. Очевидно ченгетата бяха видели поне част от конфронтацията.
— Мисля, че трябва да изкарате курсове за справяне с гнева — продължи полицаят.
— Ще изкарам, щом препоръчвате — каза Джак саркастично. Знаеше, че поведението му е провокативно, но не можа да се сдържи. Полицаят бе освободил таксиста, без дори да провери лиценза му. Сигурно смяташе, че Джак е виновният за инцидента, тъй като само него бе задържал.
— На велосипед сте, за бога! — възмути се ченгето. — Какво искате да направите, да се убиете ли? Щом сте толкова откачен, че да карате колело, трябва да очаквате неочакваното, особено от таксита.
— Винаги съм усещал нюйоркските таксита и съм успявал да поделя шосето с тях.