С едно последно поклащане на глава и завъртане на очите полицаят му върна документите.
— Ваша работа — каза той, измивайки си ръцете от случая.
Раздразнен, Джак се метна на велосипеда и завъртя педали, отдалечавайки се бързо от полицейската кола още преди ченгето да е влязло в патрулката. Скоро бесният трафик, леденият въздух и продължителното усилие охладиха кипналата му кръв. Достигайки оптималната скорост от почти трийсет километра в час, той успя да се успокои по пътя към 42-ра улица. Докато чакаше светофара да светне зелено и едва си поемаше дъх, трябваше да признае, че полицаят имаше право. Гладните таксиджии винаги щяха да спират за клиент, без оглед на трафика и онова, което ставаше около тях. Отказвайки да се пази, Джак изпадаше в патологичното деструктивно поведение, което го излагаше на постоянен риск след смъртта на съпругата му и двете им дъщери. Знаеше, че сега не може да си позволи такъв егоизъм. Лори и Джон Джуниър се нуждаеха от него. Щом семейството трябваше да се пребори с невробластомата, те трябваше да го направят като екип.
Когато стигна до Патологическия център на ъгъла на Първо авеню и Трийсета улица, Джак пресече широкото авеню и тръгна по алеята. Макар оттук сградата да изглеждаше по същия начин, както по времето на построяването й през шейсетте, промени бяха направени, особено след 11 септември. Старата рампа бе заменена от голям паркинг и серия гаражни врати на колелца, които да поберат многобройните пристигащи ванове с труповете в тях. Нямаше ги също така стадата от остарели кафяви коли на моргата със стикери „Здраве и болници“ АД, залепени хаотично наоколо по цялата улица, заменени от спретнато подреден парк от нови бели ванове. И вместо да се налага да носи велосипеда си в моргата, Джак го вкара в един от гаражите, където щеше да го остави под бдителния поглед на охраната.
Вътре в Патологическия промените бяха още повече. С осъзнатата значимост на департамента след 11 септември, той бе награден от властите с повече персонал, оборудване и площ. Беше построена една чисто нова сграда няколко преки по-надолу по Първо авеню, за да побере разрасналия се щат от съдебни биолози, включително ДНК лабораторията. Въпреки че Патологическият център на Ню Йорк бе преживял трудни времена поради орязване на бюджета, загубвайки водещата си роля в цялата страна, тези дни бяха минало.
Сега Джак разполагаше с повече от трийсет медицински екзаминатора или съдебномедицински патолози, колеги из целия град. Броят на съдебните следователи не-медици в Манхатънския офис бе нараснал, титлите им бяха променени. Вече не ги наричаха лекарски асистенти, а съдебномедицински следователи. Имаше също така осем нови съдебни антрополози на щат в допълнение към съдебните одонтолози, които Джак и съдебните патолози можеха да използват в подходящи случаи.
Джак имаше и лична облага от цялата тази промяна. Заедно с ДНК департамента и серологичният департамент, другите отдели, включително архив, администрация, правен отдел и отдел човешки ресурси се бяха преместили в новата многоетажна сграда, освобождавайки пространство в старата постройка. Всички медицински следователи сега имаха свои отделни офиси на третия етаж. В допълнение към бюрото си сега Джак разполагаше със свой собствен лабораторен плот, което означаваше, че може да оставя микроскопа, слайдовете и документацията си, без да се страхува, че ще бъде повредена.
Той влезе в сградата с мисълта, че трябва да преодолее емоциите си и да се концентрира върху работата. Внезапно се почувства така, сякаш беше на мисия и не изчака задния асансьор, а пое по стълбите. Бързо прекоси новите офиси на отдела за синдром на внезапната детска смърт и мина през старото помещение за медицински архив, в което сега се помещаваше лабиринтът от кабини на новите следователи. Нощната смяна на съдебномедицинските следователи довършваше рапортите за смяната от седем и половина. Джак помаха на Джанис Айгър, която познаваше от времето, когато бе започнал работа в Патологическия, и с която често си партнираха.
Той хвърли якето си върху износения кожен стол, когато стигна до стаята за персонала, където всички медицински следователи започваха деня си. Натрупани на единственото бюро лежаха картоните на случаите, дошли през нощта, и предадени на юрисдикцията на Патологическия съгласно съдебномедицинския разследващ екип. Това бяха онези смъртни случаи, станали по някакъв необичаен или подозрителен начин, включително самоубийства, нещастно стечение на обстоятелствата, криминални насилия или просто се бяха случили внезапно в момент, когато жертвата е била видимо в добро здраве.