Джак седна пред бюрото и започна да прелиства картоните. Обичаше да избира най-трудните, защото му даваха възможност да се учи. Това най-много му харесваше в съдебната медицина. Другите патолози толерираха поведението му, тъй като вземаше най-много случаи.
Нормалният сутрешен процес изискваше главният дежурен патолог за седмицата да дойде рано, обикновено в седем или дори преди това, да прегледа случаите, за да реши кои от тях се нуждаят от аутопсия, след което да ги разпредели. Макар задължен да го прави повече от дузина пъти в годината, Джак никога не възразяваше, тъй като и без това беше тук.
В рамките на няколко минути той откри несъмнен случай на менингит на един тийнейджър от частно училище в Горен Ийст Сайд. Тъй като бе познат като гуруто на инфекциозните болести, след като бе поставил няколко сполучливи диагнози в миналото, Джак прочете картона бавно и го сложи настрана. Помисли си, че може да е подходящ за него, тъй като много от колегите му отбягваха да се занимават с инфекции. А на него наистина не му пукаше.
Той прочете внимателно и следващия случай. Ставаше въпрос за друг млад човек. Жертвата беше двайсет и седем годишна жена, която бе докарана в спешното с предполагаема бърза атака на объркване, еластично нарушение на походката и накрая кома, завършила със смърт. Никаква треска или физическо неразположение, и според приятелите й, тя била запалена по здравословния начин на живот, отбягвала лекарствата и алкохола. Макар да се бяха наслаждавали на коктейли по време на припадъка на момичето, приятелите й твърдяха, че е консумирала само безалкохолни напитки.
— О, по дяволите! — простена един глас достатъчно силно, за да накара Джак рязко да вдигне глава.
На прага на отворената врата на стаята за персонала стоеше Вини Амендола, един от санитарите в моргата, с вестник под мишница. Още държеше бравата на свързващата врата, сякаш готов да промени решението си и да избяга. Беше ясно, че източникът на избухването му е присъствието на Джак.
— Какъв е проблемът? — поиска да знае Джак, като се чудеше дали има нещо спешно.
Вини не отговори. Задържа очи върху Джак още няколко секунди, преди да затвори вратата зад гърба си. После застана пред бюрото със скръстени пред гърдите ръце.
— Само не ми казвай, че си се върнал към старите си навици — рече той.
Джак не можа да сдържи усмивката си. Внезапно осъзна причината за престорения гняв на санитаря. Преди раждането на Джон Джуниър, когато Джак идваше на работа рано, за да си избере случаи за аутопсия, той завличаше Вини със себе си в залата за аутопсии и двамата веднага започваха работа. В допълнение към обичайните си задължения на санитар в моргата Вини отговаряше за улесняване прехода от работата на нощната към дневната смяна, въпреки че единственото, което правеше, беше да свари кафе за всички и после да прочете спортната страница на „Дейли Нюз“.
Макар Вини да се оплакваше непрестанно от това, че трябва да започва аутопсиите по-рано, отколкото главният патолог бе наредил, и въпреки че непрекъснато се дразнеха един друг, той и Джак бяха страхотен екип. Често успяваха да приключат два случая, докато останалите не бяха свършили и един.
— Боя се, че е така, друже — каза Джак. — Ваканцията свърши. Двамата ще трябва пак да се хващаме за работа. Това е новогодишното ми решение.
— Но до Нова година има още цял месец — оплака се Вини.
— Лошо — отвърна Джак. Той се протегна и побутна картона на двайсет и седем годишната жена към Вини. — Да започнем с Киара Абелар.
— Не толкова бързо, суперкопой — възрази Вини, използвайки стария прякор, който бе дал на Джак. Разигра цяло представление като си погледна часовника, сякаш възнамеряваше да откаже нареждането на Джак. — Ще съм в състояние да се включа… да кажем… десет минути, след като направя кафето. — Той се усмихна. Макар да се преструваше на възмутен, всъщност му липсваха специалните отношения с Джак, основани на ранния сутрешен старт.
— Значи имаме сделка — каза Джак.
След като удариха за поздрав по една длан, той се върна към картоните.
— Когато спря да идваш рано след раждането на сина ти, си помислих, че става дума за постоянна промяна в графика — промърмори Вини, докато зареждаше каната с кафе, чийто аромат бързо се разпространи из помещението.
— Беше само временно забавяне на темпото — каза Джак. Макар почти всички в Патологическия да знаеха за раждането на сина му, никой — доколкото му бе известно — нямаше представа за болестта на детето. И Джак и Лори държаха частния си живот далеч от очите и ушите на колегите си.