Клодия се беше успокоила и седеше като статуя в скута на Мадлен. Влажните ѝ очи бяха приковани в мен, без да обръщат внимание на меката коса на жената, която докосваше раменете ѝ, и ласките на нежната ѝ ръка. Аз седях свлечен до колоната на леглото и се взирах във вампирските очи на Клодия, неспособен и нежелаещ да заговоря в своя защита. Мадлен ѝ шепнеше нещо, а сълзите ѝ капеха по роклята на детето вампир. Накрая Клодия стана и ѝ каза внимателно:
— Остави ни.
— Не — възпротиви се жената и се опита да я задържи. После затвори очи и цялата потрепери от раздразнение. Клодия обаче я хвана за ръка и тя стана от креслото. Беше вече отстъпчива, стъписана, пребледняла, роклята от зелена тафта се развяваше до малката жълта копринена роба.
Спряха под свода на салона и Мадлен се сепна объркана, ръката, с която притискаше шията си, трептеше като крило, а после застина. Тя се озърна, подобно на безпомощната жертва на сцената на „Театъра на вампирите“, която не знаеше къде се намира. Клодия излезе и след малко изникна от сенките с голяма кукла в ръце. Аз се надигнах на колене, за да я разгледам. Да, беше кукла с черна коса и зелени очи, цялата в дантела и панделки, със сладко личице и широко отворени очи. Порцелановите ѝ крачета изтракаха, когато Клодия я сложи в ръцете на Мадлен. Очите на жената станаха някак сурови, а устните ѝ се отдръпнаха назад в грозна гримаса, когато погали косата на куклата. Смееше се тихо и гърлено.
— Легни — каза ѝ Клодия и те сякаш потънаха във възглавниците на дивана, зелената тафта прошумоля и се отдръпна, когато Клодия легна до жената и обгърна врата ѝ. Видях как куклата се плъзга и пада на пода, ръката на Мадлен посегна за нея и остана да виси. Главата ѝ се отпусна назад, а очите се затвориха плътно. Къдриците на Клодия галеха лицето ѝ.
Аз отново седнах на пода и се облегнах на матрака на леглото. Клодия говореше нещо тихо, казваше на Мадлен да бъде търпелива, да не мърда. После чух стъпки по килима, затръшна се врата и отдели Мадлен от нас и от омразата ни, която се надигаше като отровни изпарения.
Вдигнах поглед и видях Клодия да седи като в транс, потънала в мисли, омразата и горчилката бяха изчезнали от лицето ѝ, изражението ѝ бе безизразно също като на куклата.
— Всичко, което каза, е вярно — заговорих аз. — Заслужавам омразата ти. Заслужавам я още в мига, в който Лестат те сложи в ръцете ми.
Тя сякаш не ме забелязваше, очите ѝ излъчваха мека светлина. Красотата ѝ прогаряше душата ми и аз не можах да ѝ устоя, когато тя ми каза:
— Ти си могъл да ме убиеш тогава. Могъл си. Въпреки Лестат. — Очите ѝ се спряха спокойно на мен. — Искаш ли да го направиш сега?
— Какво? — Придърпах я близо до себе си, стоплен от тихия ѝ глас. — Полудя ли, че ми говориш така? Дали искам да го направя сега!
— Аз искам — каза тя. — Наведи се над мен, както тогава, и изпий кръвта ми до капка. Имаш нужната сила, накарай сърцето ми да спре. Аз съм малка, можеш да надделееш. Няма да ти противостоя, аз съм нещо крехко, което ще смачкаш като цвете.
— Защо говориш така? По-добре забий нож в мен и го завърти.
— Би ли умрял с мен? — попита тя с лукава и саркастична усмивка. — Наистина ли би умрял с мен? Не разбираш ли какво се случва? Той ме убива, онзи вампир, който те превърна в свой роб, няма да споделя любовта ти с мен, нито капчица от нея. Виждам мощта му в очите ти. Виждам нещастието ти, любовта ти към него. Обърни се, гледай ме с тези любящи, копнеещи за него очи, и ме изслушай.
— Не, не искам… няма да те изоставя. Ние сме неразделни… нима не разбираш? Но не мога да ти дам онази жена.
— Но аз се боря за живота си! Тя ще се грижи за мен, ще продължи играта, нужна за оцеляването ми! И тогава ще можеш да идеш при него. Аз само се боря за живота си!
Изблъсках я назад и отвърнах:
— Не, не, това е лудост, това е отвратително. Ти си тази, която не иска да ме дели с него, ти искаш всяка капка от моята любов. И не само моята, а и нейната. Той е по-силен от теб, не ти обръща внимание, затова искаш смъртта му, както уби и Лестат. Но аз няма да стана съучастник в това убийство, няма! Няма да я направя една от нас, няма да нося вината за хилядите смъртни, които ще умрат в ръцете ѝ. Не, ти нямаш вече власт над мен!