— Но ти ще направиш ужасна грешка — казах веднага, като го гледах в очите. Още не бях осъзнал напълно думите му. Никога не бях потъвал в така дълбоко безсилие. Защото нямаше да мога да го задоволя. Не можах да задоволя Клодия. Не успях да задоволя и Лестат. Бях разочаровал дори смъртния си брат Пол!
— Не. Трябва да се свържа някак с този век — отговори ми той спокойно. — И мога да го сторя само чрез теб… не искам да ме учиш на нещо, което мога да видя в галерията или пък да прочета в книгите… ти носиш духа и сърцето на своя век.
— Не, не. — Разперих ръце, бях на път да избухна в горчив, истеричен смях. — Нима не разбираш? Не нося духа на своя век. Аз съм непригоден за нищо и винаги съм бил такъв! Не принадлежа на никой век, на никое място! — Да, това беше болезнената истина.
Лицето му обаче просветля от неустоима усмивка. Имах чувството, че ще се разсмее с глас, и наистина раменете му леко се разтресоха.
— Луи — каза той тихо. — Та именно това е духът на твоя век. Нима не го разбираш? Всички се чувстват така. Усещането ти за прокълнатост и за липса на вяра е характерно за твоето време.
Бях така зашеметен от думите му, че доста време не помръднах, само се взирах в огъня. Дървото вече беше изгоряло и в огнището имаше въглени — сиво-червена пустош, която би се пръснала на прах, удариш ли я с ръжена. И все пак излъчваше много топлина и светлина. Виждах целия си живот като на длан.
— А вампирите от Театъра… — попитах тихо.
— Те реагират на този век с цинизъм, не могат да разберат смъртта на възможностите, техният глупав стремеж към изтънчено задоволяване на нуждите им е пародия на свръхестественото, упадък, чието последно убежище е в тази комична, маниерна безпомощност. Нали ги видя, виждал си такива като тях цял живот. Ти отразяваш своя век различно. Ти отразяваш разбитото му сърце.
— Но това е нещастие. Нещастие, което ти не можеш да разбереш.
— Не се и съмнявам. Кажи ми какво изпитваш сега, какво те кара да бъдеш нещастен. Кажи ми защо не дойде при мен цели седем дни, макар че изгаряше от желание да го направиш. Кажи ми какво още те задържа при Клодия и онази жена.
Поклатих глава.
— Не знаеш за какво ме питаш. За мен беше неимоверно трудно да превърна Мадлен във вампир. Бях си обещал никога да не го правя, бях се зарекъл да не позволя на самотата да ме принуди да го сторя. Аз не виждам нашия живот като дар от сила и мощ. За мен той е проклятие. Нямам куража да умра. Но да направя друг вампир! Да накарам друг да страда така, да нося вината за смъртта на всички онези, които този вампир ще убие! Наруших клетвата си…
— Не знам дали това ще ти донесе утеха… но сигурно разбираш, че и аз имам вина за случилото се.
— Имаш предвид, че го сторих, за да се освободя от Клодия, за да мога да дойда при теб… да, осъзнавам го. Но главната отговорност е моя!
— Не, имам предвид, че директно те накарах да го сториш! Бях наблизо онази нощ. Използвах най-голямата си сила, за да те принудя да го направиш. Знаеш ли това?
Аз сведох глава.
— И аз можех да я превърна във вампир — каза той тихо. — Но реших, че е най-добре да го направиш ти. Иначе нямаше да се откажеш от Клодия. Трябваше сам да го пожелаеш…
— Ненавиждам се за това! — извиках аз.
— Тогава ненавиждай мен, не себе си.
— Не. Ти не разбираш. Та ти едва не разруши онова, което цениш в мен, с този акт! Аз се опитах да ти устоя с всички сили, макар че не знаех, че се боря точно с теб. Нещо в мен почти умря! Някаква страст си отиде! Бях напълно разбит, когато Мадлен се превърна във вампир!
— Да, но тази страст отново е жива, как я наричаш хуманност. Ако не беше жива, сега в очите ти нямаше да има сълзи. Нямаше да има гняв в гласа ти.
Не можах да отвърна, само кимнах. Опитах се да заговоря отново:
— Не трябва да ме принуждаваш да върша нещо против волята си! Не трябва да прилагаш такава сила…
— Не — каза той веднага. — Не трябва. Моята сила бе блокирана някъде вътре в теб. Отвъд този праг аз съм безпомощен, обаче… все пак Мадлен беше превърната. Ти си свободен.
— Доволен ли си вече? — попитах, вече бях успял да се овладея. — Не исках да бъда груб. Ето, вече ме имаш. Аз те обичам. Но съм толкова объркан. Ти поне доволен ли си?