— Това е действителен случай, нали? — прошепна момчето. — Вие ми разказвате… нещо реално.
— Да — каза вампирът и го погледна без изненада. — И искам да продължа. — Но погледът му подмина момчето и пак се спря на прозореца. Вампирът явно не се интересуваше от събеседника си, който като че ли се разкъсваше от някаква вътрешна борба.
— Но нали казахте, че не сте знаели за виденията, че… не сте знаели със сигурност дали…
— Искам да карам подред — отговори вампирът. — Искам да ти разкажа нещата така, както се случиха. Не, не знаех за виденията. До онзи ден. — И замълча, докато момчето не настоя:
— Моля, продължавайте.
— Исках да продам плантацията. Не исках да виждам вече нито къщата, нито параклиса. Накрая ги отдадох под наем на една агенция, която щеше да движи нещата вместо мен, и уредих всичко така, че никога да не се върна там. Преместихме се заедно с майка ми и сестра ми в една от къщите ни в Ню Орлиънс. Разбира се, не успях да избягам от брат си нито за миг. Не можех да мисля за нищо друго, освен, че той гние в земята. Погребахме го в гробището „Сейнт Луис“ в Ню Орлиънс. Винаги избягвах да минавам покрай портите му и все пак постоянно мислех за брат си… Пиян или трезвен, все виждах как тялото му гние в ковчега и не можех да понеса това. Не спирах да си представям как той стои в началото на стълбата, а аз го хващам за ръката, говоря му нежно и го връщам обратно в спалнята. Казвам му, че му вярвам, че трябва да се моли и за укрепването на моята вяра. Междувременно робите в Поант дю Лак — така се казваше плантацията — започнаха да разправят, че виждали призрака му на верандата, и надзирателят не успяваше да въдвори ред. Хората в града притесняваха сестра ми с въпроси за инцидента и тя започна да става истерична. Не, не точно истерична. Просто реши, че трябва да реагира по този начин. Аз пиех непрестанно и се задържах възможно най-малко у дома. Живеех като човек, който иска да умре, но няма куража сам да сложи край на живота си. Бродех сам по тъмните улици и алеи, висях в кабаретата. Отказах се от два дуела повече от апатия, отколкото от страх, и искрено исках да ме убият. И тогава ме нападнаха. Можеше да бъде всеки — бях готов да умра от ръката на някой роб, крадец, маниак, от всеки. Но беше вампир. Хвана ме една нощ, на няколко крачки от дома ми и ме остави да умра. Поне аз така си мислех тогава.
— Искате да кажете, че… е изсмукал кръвта ви? — попита момчето.
— Да — засмя се вампирът. — Изсмука кръвта ми. Вампирите така правят.
— Но сте оживели — каза младият мъж. — Нали казахте, че ви е оставил да умрете.
— Просто изсмука кръвта ми почти до последно, бях на крачка от смъртта, когато се засити и спря. Щом ме откриха, ме сложиха в леглото. Бях объркан и не знаех какво точно ми се е случило. Мислех си, че съм получил удар от пиенето. Очаквах да умра и не исках нито да ям, нито да пия, нито да разговарям с лекаря. Майка ми изпрати да повикат свещеника. Тогава вече бях трескав и му разказах всичко. За виденията на брат ми и за моя отговор тогава. Помня, че се вкопчих в ръката му и го заклевах да не казва на никого.
— Знам, че не съм го убил — казах накрая. — Но не мога да преживея факта, че е мъртъв. Не и след начина, по който се отнесох с него.
— Това е нелепо — отговори ми той. — Разбира се, че трябва да живееш. Единственият ти грях е, че си се отдал на страстите си. Но майка ти се нуждае от теб, да не говорим за сестра ти. А брат ти е бил обсебен от Дявола. — Бях така смаян от думите му, че не успях да възразя. Дяволът бил отговорен за виденията му, обясни ми свещеникът. Дяволът се бил разбеснял по света. Цяла Франция била под неговото влияние, а Революцията била най-големият му триумф. Нищо нямало да спаси брат ми, освен екзорсизъм, молитви и някой да го удържа, докато Дяволът беснее в тялото му и го мята насам-натам.
— Дяволът го е блъснал по стълбите, това е съвършено ясно — обяви той. — Тогава ти не си говорил с брат си, а с Дявола.
Това вече ме вбеси. Бях решил, че съм стигнал предела си, но явно не е било така. Той продължи да говори за Дявола, за вуду магьосниците сред слугите, за случаите на обсебване в други части на света. Аз побеснях. Изпотроших цялата стая и едва не го убих.
— Но нали сте били изтощен… вампирът…? — попита момчето.