Елизабет Гейдж
Интимно
Пролог
Островът се нарича Ксалос. Намира се в Егейско море, на около седемдесет и пет мили източно от Атина и на още толкова западно от турския бряг — в групата на Цикладските острови. Има вулканичен произход и почти не става за земеделие. Неколкостотинте му жители си изкарват прехраната с риболов и с обработване на малобройните маслинени градини.
Преди две хиляди години островът изиграл важна, макар и донякъде съмнителна роля във Втората пелопонеска война, когато малка, но ожесточена група спартански моряци го използвала като база за нападението си срещу близкия атински гарнизон в Сифнос. Спартанците замаскирали военните си кораби като рибарски гемии и чакали в ксалоското пристанище близо два месеца, преди да атакуват изненадващо нищо неподозиращите атиняни и да ги унищожат. Това обаче била пирова победа, понеже около шест седмици след решителната битка по-голямата част от островното население, включително и спартанските нашественици, било пометено от холерна епидемия.
През следващите векове селото играло ролята на пионка във всички възможни войни — и граждански, и общи — които гърците и враговете им започвали. Непрестанно преминавало от едни ръце в други. Ала обитателите му, чиито родословни дървета достигат до епохата на Есхил и Тукидид, не се интересували много от метежните политически борби около тях и предпочитали да насочват вниманието си към приливите, отливите, бурите и непредсказуемия подводен живот на егейския петнист костур — основното им средство за препитание.
В днешно време посетителят на Ксалос, който се е нагледал до втръсване на красиви места из цялото земно кълбо, е поразен от факта, че островът не се слави с курортни хотели. Макар пристанището му да е живописно, гледката към другите егейски острови да е великолепна и залезите му да не отстъпват по нищо на останалите по света, в него не съществува никаква туристическа индустрия. Единственото място за отсядане е малкото хотелче в центъра на града, обитавано от търговски пътници и от време на време от някой установил се за по-дълго клиент — самотна вдовица или неженен мъж.
Туристите отминават това красиво кътче като безинтересно място, без развлечения, и насочват вниманието си другаде, като не си дават сметка, че за да се запази малкият Ксалос такъв, какъвто е, си има причина.
Всички недвижими имоти с потенциални възможности за хотели, ресторанти и жилищни блокове са откупени през последните години от един-единствен човек и се дават под наем на ниски цени на притежатели на магазини, рибари и селяни, живеещ и работещи тук. Същият този човек умишлено не допуска туристическата промишленост, която тъй бързо поглъща всеки втори остров с красива природа в този район, да завладее и Ксалос. И така, в новата версия на древните териториални войни малкото островче отново е защитено срещу нашественическите пълчища от доброжелателен, но своенравен владетел.
Местните жители рядко го срещат и много от тях дори не съзнават, че му дължат спокойния си живот. Той притежава неголяма, но луксозна къща на един склон с изглед към пристанището. Този много зает и невероятно богат мъж идва тук не повече от четири-пет пъти годишно, винаги сам, за да се скрие от многочислените си задължения и отговорности. В къщата няма телефон, а писмата му се събират в селската поща.
Понякога местните жители го виждат как ходи замислен из тесните улички или стои мълчаливо до някой парапет, отпуснал ръце и вторачил поглед в Егейско море. На пристана специален човек поддържа за него малка яхта, която рядко се ползва. Иначе сякаш собственикът не съществува.
В този юнски ден на 1981 година в къщата имаше хора. В голямата спалня, чиято великолепна гледка към Егейско море бе закрита от плътно дръпнати завеси, под меките завивки на обширното уютно легло лежаха съблечени мъж и жена, със сключени в прегръдката на любовта тела. Мъжът бе към четирийсетгодишен, но изглеждаше по-млад. Тялото му бе гъвкаво и красиво, със здрави и атлетични крайници. В този момент бедрата му обгръщаха жената — беше сведен над нея. Ръцете му я милваха, прихващаха я любовно през кръста и я притегляха.
Жената бе стройна и красива, с млечнобяла кожа и червеникаворуса коса, чиито къдрици се пилееха край възглавницата под главата й. Очите й бяха притворени от възбуда.
— О! — промълви тя, когато с плавен тласък той проникна още по-дълбоко в нея. — Колко те обичам!
Ръцете й го притискаха, дланите й се плъзгаха нагоре и надолу по гърба му. Краката й обвиха кръста му. Отвътре цялата пламтеше и тръпнеше при допира с коравината, сгушена в нея.