Лекият аромат на одеколон се примесваше с естествения му мирис. Още отсега лъхаше на мъж. Тъмните му очи я гледаха своенравно.
— Днес ми беше много приятно, когато преглеждах класното ти по алгебра — каза той. — За първи път ми се случва да срещам само верни отговори.
— Ами, не беше нищо особено — отвърна Лесли и почервеня като рак.
— Де да можеше и на мен да се случи поне веднъж — усмихна се той. — Искам да кажа, всичко да ми е вярно.
Тя погледна встрани, сякаш се чудеше къде да се дене, после отново погледна към него. В този момент учебниците и тетрадките се изплъзнаха от ръцете й и паднаха на пода. „Световната цивилизация“ се стовари с цялата си тежест точно върху палеца на крака й и я обзе неописуема болка, но тя успя да я прикрие.
— Колко съм несръчна!
Той се наведе, за да й помогне да събере книгите.
— Слушай, Лесли — започна, докато тя продължаваше да върти неумело комбинацията на шкафчето. — Може ли днес да те изпратя до вкъщи? Ще те чакам при футболното игрище веднага след училище. Имам да ти казвам нещо.
Лесли не можеше да повярва на ушите си. Само при мисълта, че разговаря с Джеф Патерсън, момчето, за което толкова си беше мечтала тайно, й се замайваше главата. А от поканата му направо й призляваше и не беше сигурна дали всичко това изобщо става наистина.
— Ами… добре. — Думите сякаш сами се изплъзнаха от устните й.
Тя прекара остатъка от деня като на тръни. Чувстваше се като Пепеляшка в полунощ, когато очаква всеки миг каретата й да стане отново на тиква.
Ала когато стана три часът и тя неуверено се запъти към игрището, Джеф Патерсън наистина дойде. Беше сам и отиде при нея.
— Ти живееш в източната част, нали? — запита.
Тя кимна смутено, понеже му даваше да разбере, че живее в бедния край на града.
Двамата мълчаливо излязоха от училищния двор и тръгнаха из уличките на богатите квартали, които извеждаха извън центъра на града.
На половината път между училището и къщата на Лесли имаше широка пътека, която минаваше през Кътър Удс — известна местна горичка.
— Може да минем оттук — каза тя. — Ще бъде по-напряко.
Много пъти беше минавала оттам на път за вкъщи, когато като по-малка ходеше на училище с колело. По-късно започна да се чувства неловко и остави колелото. Пътеката беше гладка и равна, покрита с борови иглички — много приятна за разходки в топъл ден като този, въпреки че в дъждовни или снежни дни се разкалваше и ставаше непроходима.
— Колко е хубаво! — каза Джеф. — Бих искал и аз да се прибирам у дома по такъв път.
Лесли се усмихна в себе си. Повечето дни Джеф се прибираше с колата си. А дори и да нямаше кола, къщата му се намираше в другия край на града — в луксозния квартал на директорските семейства.
— Как ще се прибереш после? — запита тя изведнъж. — Много се отклоняваш от пътя си.
— Няма значение — отвърна той простичко.
Тя го погледна. Косата му изглеждаше по-гъста, а веждите му — по-тъмни, отколкото в представите й. Беше с училищното си сако — с инициали за три спорта, с пуловер и джинси. Гледаше към уханните борове край пътеката и сякаш бе погълнат от някаква мисъл.
Когато изминаха половината път, той я спря и я хвана за рамото.
— Лесли!
Тя спря и го погледна. В гората беше абсолютно тихо. Никога не й се беше струвало толкова тихо.
— Аз… — започна Джеф. В очите му имаше болка. После попита стеснително: — Може ли да нося учебниците ти?
Тя се засмя и поклати глава.
— Няма нужда.
— Но аз настоявам!
Тя понечи да му ги подаде. Тогава той рязко я прегърна и я целуна.
Учебниците се мачкаха между телата им, а от несръчната му целувка шината убиваше в устните на Лесли. Но това не я интересуваше. Сякаш цялото й тяло се топеше в обятията му.
След малко спряха да се целуват. Но Джеф продължаваше да я притиска плътно. Устните му докосваха челото й, клепките й, страните й.
Учебниците бавно се изхлузиха върху килима от борови иглички, застилащ пътеката. Джеф обви Лесли с ръце и тя усети как я притиска с цялата дължина на здравото си тяло. Започнаха да се целуват отново, този път по-пламенно. Тя усети езика му. Усещането беше ново, и странно, и прекрасно. Беше първата й истинска целувка.
В този миг в тялото й се раждаше нещо дълбоко и женско и тя се сви в прегръдката му, сякаш там бе естественото й място. Той сякаш също го почувства и от гърдите му се откъсна въздишка.