После я пусна, сякаш се изплаши от това, което бе направил.
— Не трябваше… — каза и се наведе, за да събере учебниците й.
— Не говори така — отвърна тя. — Аз не съжалявам.
Думите прозвучаха дръзко и опасно в устата й, но беше твърде късно да ги върне назад.
Повървяха известно време мълчаливо. Той носеше учебниците й, а тя се опитваше да скрие ликуването си.
— Защо избра точно мен? — попита го ненадейно.
Той спря.
— В теб има нещо… — започна той — аз… не знам…
Той се огледа наоколо. На това място пътеката се разделяше и тръгваше в две посоки.
— Накъде води тази пътека? Към езерото ли?
Тя кимна. Денем Рибарското езеро беше любимо място за риболов сред местните хора. Нощем младежите обичаха да ходят там, за да се целуват. Паркираха колите си на една височинка под боровете и се любуваха на отражението на луната по повърхността на малкото езеро. Дори нощем често се къпеха.
— Лесли — поде неочаквано Джеф, — искаш ли в петък вечерта да се срещнем при езерото?
Тя не отвърна. В поканата му имаше нещо странно. Не беше точно покана за среща. Ставаше дума за нещо по-тайнствено, по-забранено. Говореше се, че ако момче покани приятелката си при езерото в някоя топла нощ, ще е за по-интимни неща, не както просто се ходи на кино или на хамбургер. Около езерото имаше нещо романтично, нещо забранено.
— А Джуди? — попита тя.
В очите му отново се появи същото смутено изражение.
— Джуди и аз сме само приятели. Не се безпокой за това. Ще дойдеш ли? Нека това бъде наша тайна. Ще те чакам при езерото в девет и половина. Съгласна ли си?
Очите му я гледаха умолително. Сякаш целувката им го бе извадила от равновесие. Колкото до Лесли, тя вече не чувстваше почва под краката си.
Тя усещаше, че в тази покана има нещо нередно. Но самият факт, че я е поканил на разходка Джеф Патерсън, като изобщо се остави настрана, че се е целувала с него насаме в гората, й отнемаше всякаква воля за съпротива. Тя чувстваше, че от този ден ги свързва някаква красива тайна, че той я харесва за нещо, което не може да има в своя живот, сред приятелите си.
Тя реши да рискува заради него.
— Добре.
— И не казвай на никого — повтори той. — Нека бъде наша тайна. Обещаваш ли?
Тя се усмихна.
— Обещавам.
— Ще дойда с колата — добави той. — В девет и половина. Значи дотогава.
Тя кимна. Той я прегърна и отново я целуна.
Разделиха се на края на гората и тя извървя оставащата половин миля до вкъщи сама.
Някъде дълбоко в подсъзнанието си Лесли знаеше, че причината за потайността на Джеф е Джуди Бетанкорт. Джеф и Джуди ходеха сериозно и практически бяха сгодени. Говореше се, че отдавна имали интимни отношения — само мисълта за това изпълваше въображението на Лесли с безумни, смутни мисли и детинска ревност — и че семействата им смятали да ги оженят веднага щом завършат гимназия.
Лесли открай време подозираше, че Джуди изпитва особена неприязън към нея, въпреки че двете момичета изобщо не си говореха, тъй като произлизаха от различни обществени среди. Тя само го чувстваше и не можеше да го докаже, но й се струваше, че Джуди я презира заради това, че е по-умна от другите, и смята, че тя важничи заради успеха си в училище.
Във всеки случай тя си даваше ясна сметка, че Джеф някак не може да разгласи за срещата си с нея сред приятелите си, а още по-малко пред Джуди. Това придаваше нещо забранено на срещата им и чувството за тайна любов я привличаше и притъпяваше тревогите й, че той не я кани открито или пък че не е решил да я изведе някъде, където другите могат да ги видят. Всичко това я караше да изпитва смесени чувства. Ала споменът за горещата прегръдка на Джеф й пречеше да мисли и я изпълваше с предчувствие за нещо смутно.
Лесли не каза на баща си за срещата. Не й беше трудно, понеже той работеше през нощта, а тя беше заета през деня и двамата не се виждаха често през седмицата. Но Том Чембърлейн започна да подозира нещо още щом забеляза колко е замислена, как изведнъж се гримира другояче и как се чуди какво да облече, преди да излезе за училище. Веднага си каза, че трябва да е лапнала по някое момче. Това само по себе си никак нямаше да е лошо. Лесли изглеждаше твърде самотна. Една връзка с някой от другия пол можеше да й помогне да излезе от черупката си.
— Как върви училището, миличка? — запита той. — Всичко наред ли е?
— Да, татко — отвърна тя с добре познатата му младежка припряност. Дори и да имаше нещо ново в живота й, тя бе твърде подвластна на пубертетските си настроения, за да му се довери.