Той я грабна на ръце. Почувства я лека като перце, по-лека от въздуха. Изглеждаше почти като видение и въпреки това по-привлекателна, по-въздействаща от реално същество.
Той я положи на леглото и съблече дрехите си. Тя го наблюдаваше мълчаливо, а на красивото й лице бе изписано задоволство.
Когато остана гол, а желанието набъбна между краката му, тя се отпусна по гръб и му се усмихна.
— Ела — прошепна тя. — От какво се страхуваш? Толкова те желая, Джордан. Чакам те.
Джордан я покри с тялото си. Плътта й ласкаво го обгърна целия. Чувстваше ръцете, които го притискаха, краката й, които се сключиха около кръста му със свенлива интимност.
Вратата се откри и го пропусна, сладка и влажна, и след миг той бе в нея. Телата им започнаха да се движат в ритъма на почти нечовешки транс. Тя припламваше и потръпваше в обятията му, изкусителна и нереална като измамен огън.
Ръката й се плъзна между краката му, за да го намери и насърчи. Езикът, проникващ в устата му, бе като на котка, стрелкаше се във влажна ласка, за да засили възбудата му. Мускулите на магическия пръстен, чувствени като пръсти, се плъзгаха по члена му, дразнещи, подтикващи, възбуждащи. Сладостното полюшване на бедрата й го тласкаше все по-навътре и по-навътре.
Нещо започна да се надига в него и той още повече се напрегна и втвърди в нея. Но желанието му бе така неделимо от ужаса, който изпитваше, че той продължи да нараства все повече и по-болезнено, без да може да се освободи. Почувства, че скоро ще се взриви.
Люлееше се на ръба на тази бездна, когато отново погледна в очите й. Техният фалш бе бездънен като огледало, в което се отразява хилядократно образът на собствената му потребност. Видя триумфа й. Знаеше, че е разкрит. Чрез това свое преобразяване тя докосваше нещо много по-дълбоко в него, отколкото всичко, което й бе показвал досега. Той се чувстваше гол и уязвим. А тялото му пулсираше със злокобно перверзно желание, родено от нейната неискреност и от неговата.
— Обичам те — промълви тя.
Вълната в него се надигаше все по-високо и той вече едва си поемаше дъх. Шепотът на Лесли продължаваше да звучи в ушите му, ръцете на Лесли продължаваха да го обсипват с ласките си, за да го покорят.
— Обичам те! — изстена той.
— Да — прошепна тя. — Да…
Отвратен от собственото си падение и нейния триумф, Джордан се предаде.
На следващата сутрин Джил се събуди сама.
Замаяна, тя погледна към будилника на нощното си шкафче. Беше почти десет. Джордан вероятно отдавна бе отишъл на работа.
Джил се чувстваше смутена, но отпочинала. Помисли си, че за първи път от месеци насам бе спала толкова добре.
В известен смисъл нямаше нищо чудно. Страстта, която я бе съединила с Джордан предната вечер, бе като земетресение. След това се чувстваха толкова изтощени, че заспаха като деца един до друг в голямото легло.
Джил щеше да си спомня тази интимна близост до края на дните си. Беше като измислица, зловещо сливане, възпламенено от желание и срам, погълнало и двамата. Докато я обладаваше, Джордан бе като животно, обезумял.
А после вече лежеше, отмаляла от удоволствие, и знаеше, че нейният гамбит бе успял. Внушението, което му бе натрапила, наистина бе неустоимо. Той се оказа неспособен да му се противопостави. Беше се предал. Тя бе открила истината за него, а с тялото си и с любовните си стенания той я бе потвърдил пред нея. Двамата бяха голи заедно, голи както никога по-рано, а маските им смъкнати веднъж завинаги.
Джил се уплаши от онова, което бе успяла да постигне. И все пак с душата и тялото си тази сутрин изпитваше удовлетворение. Предишната вечер животът й във фалш бе достигнал апогея си. И по ирония на съдбата този фалш й бе разкрил истината. Истината за Джордан.
Следващият въпрос беше какво щеше да прави оттук нататък. Какво щяха да правят двамата. Лежа в леглото още половин час, разсъждавайки над това. После стана и тръгна с омекнали нозе към гардероба.
Когато отвори вратата, тя видя, че няколко костюма на Джордан липсваха. Както и няколко ризи, панталони и бельо.
Джил усети, че я побиват тръпки. Беше го притиснала твърде много. Изплашен от онова, което го бе принудила да направи, той бе побягнал. Но щеше да се върне. Джил не се съмняваше в това. Вече не можеше да й се противопоставя. Предишната вечер тя бе открила оръжие, срещу което той нямаше защита.
Върна се в леглото. Остана там дълго, премисляйки възможностите си за избор. После се обади на Джордан в офиса. Казаха й, че е на заседание и ще й позвъни по-късно.