Тя сложи кафе на котлона и си взе душ. Облече се и си изпи кафето, докато чакаше телефона. Чака цяла сутрин, после и следобеда. Не се обади никой.
В четири часа получи бележка, донесена от един служител на Лазаръс, който дойде да вземе още някакви негови дрехи и тоалетни принадлежности.
Бележката бе с почерка на Джордан.
„Сега разполагаш със себе си — гласеше то. — Нямаме какво повече да си кажем. Моите адвокати ще те потърсят.“
И никакъв подпис.
Джил наблюдаваше как пратеникът си тръгва с още един куфар, пълен с вещи на Джордан. Надрасканите думи „Сега разполагаш със себе си“ отекваха в гърдите й като съдбоносен камбанен звън. Джордан сигурно знаеше, че самотата бе най-страшното наказание, което можеше да й наложи. Думите му бяха преднамерено красноречиви, жестоки.
Когато остана сама, тя отиде в спалнята, където съпругът й я беше любил предишната вечер. Застана пред голямото огледало и се погледна.
Образът й все още носеше следите на безумието от отминалата нощ. Косата бе на Лесли. По лицето й все още стояха следи от грима, който бе използвала, за да завърши илюзията: Дори стойката на тялото, погледът й напомняше за съвършенството на нейното изпълнение.
Но това не беше Лесли. Това бе Джил. Огледалото й намигна в отговор, като отхвърли всички нейни илюзии и й напомни за единствената реалност, която за нея бе просто непоносима.
Тя беше сама.
51
Месец и половина по-късно Джордан не беше виждал Джил, нито си позволяваше да мисли за нея.
Не за първи път Джордан Лазаръс се хвърляше да търси спасение в работа.
Работеше по осемнайсет часа в кабинета си, повечето време на телефона, търсеше съдействие, осъществяваше връзки или уреждаше заседания. Останалото време прекарваше в безмълвен размисъл, след като изключваше телефона си и забраняваше на секретарката си да го безпокои по какъвто и да било повод.
Мислеше само за законопроекта „Лазаръс“ и за оръжията, които можеше да използва, за да уреди прокарването му. Това бе последната битка на Джордан Лазаръс срещу света. И Джордан бе твърдо решен да я спечели.
В същото време мисълта за Джил нито за миг не проблясваше в ангажираното му съзнание. Казваше си, че един проект, способен да промени лицето на цяла нация, е много по-важен от незначителните емоции на една семейна двойка, чиито брак и бездруго скоро щеше да бъде разтрогнат.
Но тази поза на обективност бе просто параван, който скриваше истината. Всъщност Джил не бе напускала мислите на Джордан нито за миг. Нейната сянка витаеше над всичките му грижи и действия. И по тази причина онова, което Джордан вършеше през този период, носеше белега на отчаянието.
Сега в него се настани огромна, гневна студенина, която му осигуряваше ледено самообладание във всичките му начинания с други хора. Може би защото бе погребал собствените си чувства така дълбоко в себе си, той виждаше шахматната дъска на своя професионален живот е почти нечовешка яснота.
Предизвикателството, което се бе изправило срещу него, бе най-важното в живота му, а залозите бяха по-високи от всичко, което бе видял досега в своята бизнес кариера. Този път на везните беше самата история. Личните интереси на Джордан не играеха никаква роля в плановете му. Единствената му грижа бе добруването на страната му.
Накрая Джордан Лазаръс бе станал мечтател, точно както бе предсказала Мег. Посредством обиколния път на действие и практическа амбиция той най-накрая бе успял да нарисува своята картина, да напише стихотворението си. Тази картина бе проектът „Лазаръс“.
Въпреки това последният щрих никога нямаше да бъде нанесен, докато ключовата пречка на пътя му не бъде премахната. А тази пречка бе оглавяващият мнозинството в Сената на Съединените щати.
Вероятно поради историческата значимост на отправеното към него предизвикателство или поради дълбоката лична криза, която се опитваше да преодолее, Джордан този път успя да намери разрешението на загадката.
Той измисли находчив заместител, който щеше да отслаби съпротивата на оглавяващия мнозинството по отношение на проекта „Лазаръс“. Включваше план за преместването на една от най-големите международни корпорации „Лазаръс“ в щата Уайоминг. Само този ход щеше да осигури на щата двайсет хиляди работни места и милиони долари приходи.
Планът, освен това изискваше в Уайоминг да се открият нови основни клонове на една от най-богатите банки на Джордан. Друга сделка включваше комуникационен филиал на Лазаръс да закупи една от най-големите телевизионни станции в Уайоминг и да започне излъчването на част от програмата й по новата кабелна мрежа, която Джордан бе открил предната година.