Това бе само началото. Джордан предложи феноменален пакет от финансови планове, които щяха да направят чудеса за икономиката на Уайоминг и щяха да допринесат съществено за модернизирането на невъобразимо остарялата индустриална и финансова база на щата. Това щеше да бъде най-същественият успешен ход, предприеман от щата от времето преди Депресията.
Но сделката, която Джордан предлагаше, бе по-сложна, отколкото изглеждаше. Скритите преимущества лично за лидера на мнозинството бяха огромни. Почти всеки елемент от многостранната оферта беше свързан с банки, в които той бе в делови отношения, или с компании, в които беше акционер или член на управителния съвет. Предложението на Джордан включваше многообразни и привидно невинни делови инициативи, полезни за Уайоминг, но и косвено носещи милиони долари в джоба на оглавяващия мнозинството, което щеше да увеличи значително личното му състояние.
Колкото и да беше съблазнителен, този пакет от инициативи можеше и да не спечели лидера на мнозинството, ако бъдеше предложен от самия Джордан. Но точно в този пункт Джордан бе избрал да нанесе своя решаващ удар.
Пакетът бе представен най-общо не от Джордан, а от самия президент в овалния кабинет след цял час сърдечни разговори между него и лидера на мнозинството и общи спомени за студентските им години в Йейл.
Онова, което Джордан започна сам, бе довършено от президента. А той го направи с абсолютна убеденост и без особени скрупули, защото прокарването на проектозакона „Лазаръс“ бе от решаващо значение за бъдещето на ръководената от него нация, както и за собствените му шансове за победа в изборите през следващата година.
В рамките на двайсет и четири часа след личната си среща с президента лидерът на мнозинството заяви пред своите колеги от Сената, че подкрепя категорично и с целия си авторитет законопроекта за реконструкция на вътрешността на големите градове, предложен от Джордан Лазаръс. Обеща, където е възможно, да използва силови методи и ако трябва, да изиска съдействие за три десетилетия с цел проектът да мине през Конгреса и да получи одобрението на Белия дом.
Всевъзможните възражения на конгресмените, насочени срещу спорния законопроект, рухнаха за една нощ. В Сената съпротивата отслабна значително. В негова защита бяха произнесени цветисти речи и резултатите от гласуването на комитета бяха 27 на 2 в подкрепа на прокарването на законопроекта „Лазаръс“.
За броени дни стана пределно ясно, че законопроектът ще бъде прокаран в двете камари на Конгреса. Президентът даде да се разбере, че той няма да упражни правото си на вето над законопроекта, в случай че последният бъде одобрен. Вътрешни хора, приближени до Върховния съд, увериха поддръжниците на законопроекта, че не съществува опасност от евентуални конституционни ограничения за приложението му.
Експертите по градско планиране, както и специалистите по данъчно облагане и икономическа теория дискутираха оживено възможните резултати от реализирането на революционния законопроект. Статии за Джордан Лазаръс и за неговия фантастичен проект за вътрешните градове се появиха в политическите и икономическите списания, както и в някои популярни издания. Цялата нация постепенно заживя със съзнанието, че Конгресът е на път да приеме проект с епохално значение.
Мечтата на Джордан Лазаръс обещаваше да се превърне в реалност.
В един леко ветровит четвъртък в края на март Джордан приключваше поредния ден, прекаран в приемане на поздравления по телефона от цялата страна, и вече се готвеше да напусне кабинета си.
Когато стана от бюрото си, Джордан внезапно си даде сметка колко бе изтощен. Виеше му се свят. През деня бе твърде зает, за да отдели време за обяд. Явно трябваше да започне повече да се грижи за себе си. Сега вече имаше основателна причина да се върне към живота. Свръхнатоварването от последните няколко седмици трябваше да отстъпи място на спокоен и ритмичен ход, без прекомерно напрежение. Досега се бе опитвал да надбяга собствените си демони. В бъдеще щеше да гони една мечта, която придаваше нов смисъл на целия му живот.
С тази мисъл в съзнанието си той напусна вътрешния си кабинет.
И застина намясто, тъй като видя, че има неочакван посетител.
Беше Джил.