Джорджия знаеше за проблемите на Лесли и я посрещна с топла и съчувствена прегръдка.
— Как е Рос? — попита тя, снишавайки глас.
— Добре, доколкото позволява състоянието му, струва ми се — отвърна Лесли шепнешком, за да скрие от малкото момче тревогата в гласа си.
Тери, вече на шест години и половина, както обикновено в началото се срамуваше от Лесли. Но този път показа неудобството си, като й говореше хладно и учтиво, вместо да се вкопчи в полите на майка си, както правеше преди. Лесли усети как сърцето й се свива при мисълта за месеците, които бе пропуснала в растежа му. Чувстваше се така, сякаш бе предала него и себе си.
В началото беше развълнувана и притеснена, докато се опитваше да подхване разговор с него. Дълго време не успя да преодолее разстоянието между тях. Тревогата й за Рос сякаш бе изсмукала таланта й да общува с малкото момче.
Но после някогашната им близост постепенно се възстанови. Тери й показа някои играчки, които беше получил за рождения си ден, между тях и книжката с приказки, които тя му беше изпратила. Умението му да се оправя с играчките и разясненията му как точно се използват, я изпълни с гордост.
— Пораснал си — каза Лесли и почувства как сърцето й започва да бие учестено, докато съзерцаваше личицето му. — Сега си още по-красив, Тери. Скоро момичетата ще почнат да те преследват.
Той се усмихна. Лесли се опита да скрие тревогата в очите си. Вече беше толкова голям и така бързо се променяше! Половин година за възрастните не беше дълъг период, но беше страшно много време за децата, които се променяха до неузнаваемост.
— А ти си отслабнала — каза Тери, демонстрирайки качествата на собствената си памет. Успя да изненада Лесли с наблюдателността си.
Тя си помисли, че за нея последната година също бе революция. За това време нейният брачен живот се бе променил напълно, както и очакванията й за самата нея. Тя бе принудена да се приспособи към един нов живот и той бе оставил върху нея своя отпечатък.
— Защо да не помогнем на Лесли да приготви закуска? — каза Джорджия.
Направиха си нещо като следобеден чай с кафе за големите и мляко с прясно изпечени сладки за Тери. Предишният дух на съзаклятническо веселие отново ги обхвана и докато похапнат, двамата вече изобщо не се притесняваха един от друг.
После Тери показа на Лесли тетрадките и рисунките си от първи клас. При вида на големите и малките букви, изписани с детската ръчица, очите на Лесли плувнаха в сълзи, които тя се опита да скрие. Той седеше в скута й, докато разглеждаха нещата, и малкото му телце както винаги се бе сгушило в нея. Усещането я накара да потръпне от щастие и копнеж.
На няколко пъти улавяше погледа на Джорджия, в който струеше предишното съчувствие и отзивчивост. Джорджия изобщо не се безпокоеше, че може да бъде изместена от Лесли в очите на Тери. Лесли бе мъглява фигура в неговия живот, леля, която той чувстваше близка и очакваше с нетърпение, но чиято роля в неговата памет и сърце щеше завинаги да си остане случайна и фрагментарна, като серия моментни снимки. А Джорджия беше завинаги, земята и въздухът на неговото съществуване, и нищо не можеше да я измести от мястото й в сърцето му.
И тъй като Джорджия го знаеше, тя си позволяваше да насърчава взаимоотношенията между сина си и Лесли. Те не можеха да причинят болка на Тери, а означаваха толкова много за Лесли.
В три часа Лесли изведе Тери на тяхната ритуална разходка. Тръгнаха по тротоара покрай малките къщи с велосипедите, оставени по алеите, и тук-таме с по някой обръч за баскетбол.
— Помниш ли пътя към нашето тайно място? — попита тя.
— Нека ти покажа — отвърна той.
Хвана я за ръка и я отведе две пресечки по-нататък в парка. Тя със задоволство установи, че той си спомня съвсем точно къде беше тяхното специално място сред избуялата трева под дъбовете.
— Виждам, че не си забравил — каза тя.
Той кимна с усмивка.
— Искаш ли да поиграем? — попита тя. — Или да те повъртя на въртележката? Или ако искаш да се пуснеш по пързалката?
— Не още.
Той легна на тревата и се взря в клоните на дървото. След миг тя се настани до него.
— Значи помниш и това — каза тя.
— Да. — У него имаше нещо сериозно и почти мъжко, което я караше да се чувства по съвсем друг начин на старото им място.