— Какво… — заекна тя.
— Просто тръгвай — нареди той. — Искам да говоря с теб.
Лесли бързо се съвзе.
— Слизай от колата — изрече. — Слизай или ще…
— Преди да си свършила някоя глупост — прекъсна я Тони, — имай предвид, че вече знам кой е синът ми. Казва се Тери Байър. Живее във Фармингтън, Лонг Айлънд. Видях го. Видях ви двамата заедно.
Лесли го гледаше със зяпнала уста. Думите му изтриха всички мисли от съзнанието й като гъба, която избърсва от черната дъска написаното до момента.
Тони я гледаше студено. Тъмните му очи изглеждаха нечовешки, приличаха на стафиди или на черни обли камъчета.
Тя с усилие възвърна умението си да говори.
— Какво искаш? Защо си тук? — Раздразнението вече не звучеше в гласа й. Тя беше уплашена и не можеше да се овладее.
Разнесе се клаксон от колата зад нея, която чакаше да мине през изхода.
— Да тръгваме — каза Тони.
Тя настъпи педала на газта и мина през портала, след което зави по една от страничните улички, които минаваха покрай болницата. Нямаше представа какво ще се случи оттук нататък. Звукът от името на Тери, произнесено от устните на Тони, заличи познатия свят наоколо.
— На следващия ъгъл завий вдясно — нареди Тони.
Тя изпълни указанията му. Той я прекара през няколко странични улички до едно голямо гробище, покрай което тя често минаваше на път за болницата.
— Влез вътре — каза той. — Тук ще можем да разговаряме на спокойствие.
Тя мина с колата през портала. Идваше в него за първи път. Гледката на гробовете я накара да потръпне. Имената върху надгробните плочи изглеждаха някак зловещи, сякаш изпод камъка ги наблюдаваха живи хора. Беше твърде злокобно място, за да остава тук насаме с Тони, този човек, който й бе причинил толкова злини и сега така абсурдно се бе завърнал в живота й.
Тя продължи напред по една от алеите, докато Тони не й каза да спре.
— Изключи мотора — нареди той.
Лесли се подчини. Обърна се и го погледна. Не можеше да се отърси от усещането, че участва в някаква нелепа ситуация.
— Какво искаш? — попита.
Настъпи пауза. Тони се усмихна бавно и многозначително.
— Теб — отвърна.
Лесли се изсмя. Това бе презрителен смях и той веднага го разбра. Сграбчи я за китката.
— Не ми се присмивай, красавице — каза. — Това е голяма грешка. Когато всичко свърши, вече няма да се смееш.
Тя видя погледа му. Той бе сериозен по начин, който тя не бе виждала у него по-рано. В известен смисъл дори не приличаше на себе си. Беше твърде различен от онзи Тони, който тя познаваше по онова време, и дори от мъжа, който преди шест месеца се появи толкова неочаквано на прага й. Сега у него имаше нещо различно, нещо непреклонно и съсредоточено.
— Не знам какво смяташ, че правиш — каза тя. — Ти си вън от живота ми, Тони. И при това от много години. Дълго преди да срещна Рос Уилър и да се влюбя в него, аз вече те бях забравила. Ако те е обзела някаква безумна идея, че можеш да върнеш времето назад след всичките тези години…
— Аз видях момчето — каза той. — Видях нашия син, Лесли.
За момент в красивите й очи се мярна приглушен блясък на признание и после угасна.
— Ние нямаме син — каза тя. — За какво говориш?
— Без глупави лъжи, Лесли — каза той. — Нямаме време за това. Когато те видях у вас, разбрах, че нещо в този декор не е наред. Почувствах го инстинктивно. И продължих да те наблюдавам. Когато тръгна за Фармингтън да видиш момчето, аз карах след теб. Последвах те дори в парка. Бях само на няколко стъпки от вас, докато лежахте под онзи дъб. — Той се засмя. — Обзалагам се, че сте се чувствали като волни птички. А ти смяташе, че си била толкова внимателна…
Той погледна през предното стъкло и после отново се обърна към Лесли.
— Естествено, разбрах, че е мой, още от самото начало. Знаех, че е наш, на двама ни. Беше толкова очевидно. Има твоите очи, твоята усмивка… но всичко друго е мое. Носът, брадичката… всичко. Той е мой син, Лесли.
Тя не каза нищо. Знаеше, че не може да отрече казаното от него. Но искаше да разбере какво цели.
— Проучих семейство Байър — продължи той. — Разбрах за осиновяването. Не беше трудно… бива ме в тези неща. Родила си детето девет месеца след раздялата ни. Всичко със семейство Байър е било уредено предварително. Прибрали са го от самата болница. Притежават документи за осиновяване, но актът за раждане все още удостоверява, че ти си майката. Имам копие от него.