— Джорди — промълви тя отново. И този път го видя. Ръката й немощно стисна неговата. — Ти дойде.
— Да, разбира се. Мислиш ли, че ще те изоставя в такъв момент? Не и аз, дете.
Тя нямаше сили да отвърне на усмивката му. Смъртта бързо я отдалечаваше от него.
— Джорди — промълви отново тя. После настъпи ужасна пауза. Той почувства как Мег се бори за последен миг ясно съзнание, тъй като гибелното опустошение в тялото й не оставяше никаква сила за мисълта й.
— Да, скъпа. Тук съм — отвърна той. Ако вече не й стигаше въздух да говори, поне щеше да я успокои с присъствието си, докато настъпи краят. — Тук, до теб. Повече няма да те изоставя Мег. Никога.
Той приближи лице до нейното и я целуна по устните. Кожата й беше хладна, вече отстъпваше в сковаността на смъртта.
— Обичам те — каза той. — Обичам те, Мег. Тук съм, с теб.
— Джорди. — С нечовешко усилие тя успя да използва гласа си и да накара очите си да го фокусират. — Слушай.
— Да, скъпа — каза той, като държеше и двете й ръце в своите. — Чувам те.
— Искам да бъдеш щастлив — каза тя.
Настъпи мълчание. Въпреки че тя бе на ръба на отвъдното, Джордан чувстваше силата на нейното въображение, което виждаше през него както винаги сигурно и истинно.
— Аз съм щастлив, Мег — каза той. Плитката лъжа изненада самия него и той извърна поглед.
— Не — каза тя. — Няма време… слушай.
— Да. — Думата се изтръгна като ридание. — Да, чувам те, Мег.
— Работил си толкова напрегнато — каза тя. — Дори прекалено. Отдавна си се загубил. През цялото време изобщо не си мислил за себе си. Сега се преоткрий… заради мен. Повече няма да бягаш.
— Да, Мег — каза той, стискайки вкочанените ръце. — Да, скъпа. Каквото кажеш.
Опитваше се да скрие болката, която тя му причиняваше. Мег разбираше какво бе направил от живота си. И сега, твърде късно, го призоваваше да върне часовника назад и да стане мъжът, който никога не е бил, мъжът, който е трябвало да бъде от самото начало.
— Ти не можеш да живееш без любов — каза тя. — Не се опитвай. Никога повече.
Силен спазъм я разтърси. Тя се взря в очите му.
— Бъди добър с Джил. Тя те обича.
— Да — излъга Джордан. — Да, знам, Мег. И ще бъда. Обещавам.
Думите се отронваха от устните, без да означават нищо. Той говореше твърде много със съзнанието, че го прави, за да прикрие празнотата на думите си.
Сълзите му капеха върху лицето й като студен дъжд, безполезен като лъжите му. Чувстваше по немощното стискане на ръцете й, че тя използва последните си сили, за да го накара да се обвърже с обещание.
Нещо невидимо сякаш се стовари върху нея и я смаза. Ръцете й се отпуснаха в неговите. Устните й се мъчеха да изрекат нещо. Той се приведе, за да се опита да ги чуе.
— Все още има време…
Светлината в очите й угасна. Цветът изчезна от страните й. Тя издъхна.
Джордан се отдръпна, като продължаваше да държи ръцете й. Взря се в безжизненото лице, което вече изглеждаше неузнаваемо.
После стана и отвори вратата. Братята и сестра му вдигнаха очи към него с отчаяна, безумна надежда. Той им показа с поглед, че краят е настъпил.
Майката извика и зарови лице в шепите си. Луиз се втурна в стаята, сякаш бързината й можеше да има някакво значение. Братята стояха безпомощно. Райън протегна ръце към Джордан.
Лекарят дойде заедно със свещеника. Оказа се дълга нощ. Джордан уреди всички формалности въпреки че изглеждаше така, сякаш нещо бе източило всичката му кръв, той бе хладен и делови с непознатите, нежен и грижовен с роднините.
Обади се на Джил призори, за да й съобщи скръбната вест. Уведоми я, че ще се върне след няколко дни. Джил звучеше покрусена, но гласът й беше толкова глух и далечен, че той не долови вълнението й.
Преди да затвори, я попита за състоянието й.
— Добре съм — отвърна тя. — Не се тревожи за мен. Погрижи се за семейството си. И се пази.
В думите й той долови ехо от последните думи на Мег. Бъди щастлив. Не можеш да живееш без любов. И когато започна изнурителната процедура по погребението на своята сестра, сякаш съзнателно той придаде на думите й ново значение. Щеше да бъде добър баща на детето, което носеше Джил. Щеше да намери в бащинството онова, което му липсваше като съпруг, и което не бе намерил в любовта.