Остави Рос да ръководи нещата в офиса. От лятото той отново бе започнал да участва активно в работата. Прекарваше там толкова време, колкото му позволяваха ограничените сили и възможности, поддържаше осведомеността си за всички основни сметки и работеше върху идеи и планове, когато не бъбреше с персонала.
Разбира се, всичко бе чиста шарада. Рос нямаше нито силите да поеме отговорностите на един изпълнителен директор, нито ясната мисъл, необходима за бързите и трудни решения, които изискваше от своите служители рекламният бизнес.
Цялата работа на практика се вършеше от Лесли. Тя вземаше ключовите решения, осъществяваше прекия контакт с клиентите и се грижеше фирмата да работи с максимален капацитет. Тя предостави на Рос място за работа, за да му помогне да се чувства полезен и жив. Присъствието му в офиса бе почти символично. Но за него имаше своя терапевтичен ефект и в известен смисъл служеше за морална подкрепа на персонала и лично на Лесли.
Независимо от оптимизма на лекарите през последните няколко месеца Лесли бе започнала да осъзнава, че Рос никога няма да се възстанови напълно. Не че бе загубил своята топлота и интелигентност като личност или че се беше променил като съпруг. Но болестта завинаги го бе лишила от умствената и физическа сила да се справя с някогашната си работа.
Лесли и Рос бяха влезли в нова и може би последна фаза на брака си. Те вече не можеха да се надяват на възстановяване след всичките поражения, нанесени от няколкото инсулта, които бе прекарал. Но с обич, всеотдайност и усилена работа можеха да се сближат във времето, което им оставаше заедно. Тяхната любов бе единственото оръжие, с което все още разполагаха, за да се сражават с болестта на Рос.
Може би защото те двамата знаеха къде стоят и бяха дали своя последен обет като съпруг и съпруга, част от напрежението в техния ежедневен живот заедно бе изчезнало. Беше им някак по-спокойно и не така трескаво.
Днес например Лесли се чувстваше добре. Времето бе приятно свежо и тя бе облякла вълнена пола и пуловера, подарък от Рос за рождения й ден. Тялото й, макар и доста по-тънко от непрекъснатото напрежение и загуба на тегло, изглеждаше стегнато и дори енергично. Докато улиците от предградието минаваха покрай стъклото й, тя долавяше ехото от физическото благоденствие, на което се бе наслаждавала някога, когато младостта и свободата бяха единствените проблеми, с които трябваше да се справя в живота.
Очакваше с нетърпение останалата част от деня. Заедно с персонала току-що бяха завършили нова рекламна кампания за една основна нюйоркска банка, която имаше клонове из целия Лонг Айлънд. Това беше поръчка, която обичайно щеше да отиде към някоя основна манхатънска агенция. Но поредицата от успехи напоследък на „Уилър Адвъртайзинг“ привлече погледа на банковите администрации, а личният чар на Лесли свърши останалото.
Тази вечер в офиса щеше да има малко празненство, последвано от спокойна вечер у дома с Рос. Лесли щеше да лелей в обятията му на дивана, както правеше всяка вечер. После щяха да се качат горе и ако Рос имаше сили, да се любят.
Те отново правеха усилени опити за бебе. Идеята за бъдещо дете бе придобила ново значение и за двамата. Рос вече не виждаше в това обикновено потвърждение на собствената си мъжественост. Нито пък някой от тях го възприемаше като оправдание за неравностойния им брак или като доказателство за любовта на Лесли към Рос. Тази любов отдавна се бе самодоказала чрез хиляди жертви.
Не. Желаното дете сега въплъщаваше последния бунт на тяхната любов срещу неизбежната смърт, смъртта на Рос. Лесли знаеше, че бракът й не може да продължи още дълго. Тя искаше дете, за да вложи в него любовта си към Рос и да го замести в бъдеще.
Правенето на любов бе винаги неловък и рискован момент за мъж в деликатното положение на Рос. Но той приемаше предизвикателството с обичайната за себе си комбинация от смелост и чувство за хумор. И винаги с огромна нежност и любов към Лесли. По някакъв странен начин тя никога не се бе наслаждавала на сексуалния им контакт толкова, колкото сега. Държеше го в обятията си и използваше тялото си находчиво, като му помагаше да постигне удоволствието, което някога настъпваше толкова лесно и естествено. Нейната изобретателност и инициатива като любовница я караше да се чувства по-обвързана с Рос, повече негова съпруга. Техните успешни сливания бяха като малък триумф на любовта над болестта.
С тази мисъл Лесли навлезе в алеята пред къщата. Остави колата отвън, отвори вратата на гаража и влезе през кухнята.