Стискаше в ръце най-дългия и остър кухненски нож, който притежаваше. Нямаше да го остави през цялото време, докато седи тук. Знаеше, че същата вечер можеше да заспи в това кресло, както беше правила толкова пъти през изминалите няколко седмици. Рос никога нямаше да разбере за това, тъй като тя винаги се връщаше в леглото късно през нощта и сутринта се събуждаше до него.
Лесли охраняваше своя дом.
Реши да постъпи така след дълго и неудовлетворително събеседване с един лейтенант от полицията, някой си Грег Клемънтс.
Описа положението си на лейтенанта ясно и безпристрастно, разказа му за някогашната си връзка с Тони Доранс, за брака си с Рос, за удара на Рос и завръщането на Тони. Не скри абсолютно нищо, включително й онова, което се бе случило последния път, когато Тони бе дошъл в къщата й, въпреки че й костваше много.
Лейтенантът бе любезен, отнесе се към нея с разбиране, но полза нямаше.
— Ако незабавно бяхте повдигнали обвинение за изнасилване срещу него, можехме да направим нещо — каза той. — Обстоятелствата са тежки…
Тъжната усмивка на Лесли му подсказа защо не бе предявила обвинение срещу Тони. Знаеше колко незначителни са шансовете да прати Тони зад решетките за изнасилване. Щяха да бъдат само неговите показания срещу нейните. Освен това Тони беше казал, че има сигурно алиби. И вероятно не я беше излъгал. Манията му го беше направила безмилостно хитър — обстоятелство, което тя не трябваше да подценява.
Имаше и друга причина за нежеланието си да се сражава с Тони публично. Тя искаше да запази двете половини от живота си разделени. Не искаше Рос, вече болен и дълбоко угрижен човек, който буквално се бореше за живота си, да разбере за Тони. Мисълта за това й се струваше противна. Искаше да защити Рос на всяка цена.
— Как да постъпя в такъв случай? — попита тя. — Тони ще се върне. Сигурна съм. Мисля, че ще се опита да нарани Рос. Той го вижда като пречка между себе си и мен.
Детективът кимна замислено.
— Вижте, мога да открия къде живее чрез застрахователната компания, за която работи. Ще го издирим и ще проверим дали срещу него има някакви обвинения и дали е осъждан. Но нищо повече. Само че преди да е направил нов опит, не можем да предприемем никакви мерки. Никой няма право да арестува човек за нещо, което би могъл да извърши. Мога всяка вечер да пращам патрулна кола покрай вас просто за да ви проверява. Но нищо повече. Съчувствам ви за проблема, госпожо, но ние нямаме нито средствата, нито хората, необходими за подобни ситуации.
След като видя страха и тревогата в очите на Лесли, той се приведе напред и добави:
— Знам имената на някои надеждни частни детективи. Можете да наемете човек, който да държи под наблюдение къщата ви. Въпреки че това ще струва пари.
И изобщо няма да спре Тони, помисли си Лесли. След като е бил достатъчно изобретателен да проникне в къщата й веднъж, щеше да намери и нова възможност.
Освен това тя нямаше пари за частен детектив. Болестта бе погълнала всичките им спестявания.
Лесли благодари на лейтенанта и се върна вкъщи, за да обмисли ситуацията.
Изводът й беше елементарен: тя лично трябваше да поеме отговорността за охраната на собствения си дом и собствения си живот, докато Тони престане да бъде заплаха.
От този ден нататък тя седеше в тази всекидневна, стиснала своето оръжие в ръка, и очакваше Тони да направи своя ход.
Лесли се беше отпуснала в креслото, усещайки как сънят почва да я залива на съблазнителни талази. Сладостната отмала след любенето с Рос плюс дванайсетте часа работа в офиса и вкъщи я бяха изчерпали напълно. Вече едва успяваше да си държи очите отворени.
Огледа се безмълвно в мрака. Като дете се страхуваше от тъмното. Все още пазеше смътни спомени за това как баща й влизаше в стаята й, за да държи ръката й и да я успокоява, когато се страхуваше през нощта.
Но сега мракът бе неин съюзник. Тя се чувстваше почти част от него, сякаш бе невидима. Щеше да го ползва като подкрепление, за да закриля себе си и съпруга си.
Лесли почувства прилив на нова сила и хладна решителност. Насилвайки я физически, Тони в известен смисъл бе изразходил оръжията си срещу нея. Той бе нахлул в най-уязвимата й част само заради по-голямата сила на тялото си, но бе открил, че на същото това място тя бе издигнала срещу него непреодолима стена. Той бе напуснал спалнята й разгневен и безпомощен, защото си даваше сметка, че въпреки изнасилването, не бе успял да я сломи.