Може би още я желаеше, може би още я наблюдаваше тайно, но сега тя вече бе достатъчно силна морално, за да се сражава с него. Тя не се страхуваше.
С тези мисли Лесли седеше сама в креслото и се вслушваше в шумовете на къщата. Сега тя й се струваше по-приветлива и стабилна от когато и да било, обгърнала я отвсякъде в мрака, тъй като това бе нейният дом. Нейните стари стени се сливаха с нея в мълчание, за да бдят през нощните часове, докато зората отново я върнеше при Рос.
Главата й клюмна на облегалката. Всичко бе неподвижно и спокойно. Тя затвори очи и към нея се устремиха мощни вълни от видения, за да я отнесат в сладките сънища.
Един приглушен глас внезапно я разбуди.
— Няма смисъл, Лесли.
Тя се стресна и вдигна глава. Ръката й стисна ножа. Усети как тялото й се смразява.
Беше Тони.
Помъчи се да запази самообладание. Беше чакала този момент и сега беше готова.
— Махай се! — прошепна тя в мрака. — Махай се веднага или ще те убия.
Чу тих смях.
— Никого няма да убиеш — отвърна гласът. — Ти си създадена за любов, не забравяй! Не за боец.
Настъпи мълчание. Лесли цялата се тресеше. Ако можеше да го види, да го открие, щеше да го убие с голи ръце. Достатъчно дълго бе обсебвал живота й.
Следващите му думи я накараха да подскочи, тъй като той се беше приближил, без тя да го чуе.
— Слушай — продължи Тони. — Тази нощ идваш с мен. Няма нужда да си вземаш чанта. Аз ще ти дам всичко, от което имаш нужда. Ще тръгнеш тихо и мирно. Когато съпругът ти се събуди утре, ти няма да бъдеш тук.
Той отново млъкна и тайнствено се сля с тъмнината. Тя се огледа, като се опитваше да разбере къде е.
— Но ако се опитваш да се съпротивляваш — добави той, — ако откажеш да тръгнеш доброволно, тогава съпругът ти изобщо няма да се събуди утре. Защото ще бъде мъртъв.
Той спря, за да я остави да прецени думите му.
— Ако те е грижа за него и искаш да спасиш живота му, стани от онова кресло и тръгни с мен — каза Тони. — Знам, че не го обичаш истински. Не както една жена обича мъж. Ти просто си се вкопчила в него, за да забравиш миналото, да забравиш нас. Ти го използва като щит между себе си и действителността. Това не може да продължава повече. Или тръгвай с мен, или аз лично ще го очистя. Не искам да му причинявам зло, Лесли, но ако ми се наложи, няма да се поколебая. — Изсмя се тихо. — Тази вечер ви чух горе — добави с презрение. — И ти наричаш това правене на любов? Ти живееш в лъжа, Лесли. Ти не си съпруга. Ти си болногледачка.
Тя усети как, докато говореше, той все повече се приближава към нея. След миг щеше бъде достатъчно близо и тя щеше да нанесе своя удар. Стискаше ножа с две ръце. Успееше ли да го нарани веднъж, инициативата щеше да бъде нейна. Разстоянието до стълбите, до телефона, беше съвсем кратко, а тя познаваше добре този мрак.
И никой нямаше да я обвинява. В края на краищата тя отбраняваше своята къща.
Преди да довърши мисълта си, нещо я удари по двете китки така силно, че тя извика от болка. Ножът падна на килима. Ръцете й се вдървиха. После вълна от болка прониза пръстите й и плъзна нагоре към лактите.
Тони вероятно я бе ударил с всичка сила. Ето сега бе в краката й и претърсваше килима за ножа. Осланяйки се на инстинкта си, Лесли нанесе удар с крак в тъмнината. Чу го как извика. Явно го беше ритнала в лицето или във врата. Опита се да стане, но една силна ръка се сключи около раменете й.
— Повече не се опитвай! — изръмжа той в ухото й. — Искаш ли да спасиш живота на мъжа си, или не?
Той я дръпна близо до лицето си. Тя усети дъха му. Имаше нещо кисело, диво в миризмата му. Натрапчивата идея бе прогонила човека у него и бе оставила само звяра.
Той отново я бе надхитрил. А на горния етаж, без да подозира за нейната битка и поражение, спокойно спеше съпругът й.
Останала без сили, Лесли се отпусна в ръцете на Тони.
— Добре — каза тя, — ще дойда с теб.
Усети реакцията му в прегръдката. Той си отдъхна и вече я държеше някак по-нежно. Китките и пръстите й все още бяха изтръпнали. Тя изглеждаше безпомощна като коте.
— Е, така е по-добре — започна той. — Знаех, че ще размислиш…
Все още говореше, когато тя изведнъж се изтръгна от обятията му, скочи от креслото и хукна към стълбите.
Изненадата й предостави миг преимущество. Тя беше права — наистина познаваше мрака в къщата си по-добре от него. Точно когато стигна до стълбите, чу как зад нея се преобърна маса. Втурна се нагоре, като вземаше по две стъпала наведнъж.