Чу зад себе си тежко тупване и яростно ръмжене. Точно когато стигаше последното стъпало, една ръка сграбчи крака й.
Тя се обърна и го ритна трескаво със свободния си крак. Чу го как изруга, когато петата се заби болезнено в носа му. Беше се вкопчила на живот и смърт в колоната в края на парапета, а краката й ритаха и блъскаха.
Никой от двамата не казваше нищо. Тяхната битка вече не се нуждаеше от думи.
Лесли се бореше яростно, но ръцете на Тони бяха силни. Той дръпна глезена й, успя да докопа другия й крак и започна методично да се издърпва по тялото й. Тя се съпротивляваше още по-яростно, като със свободната си ръка успя да го одере по лицето. Искаше да го убие.
— Кучка! — чу го да съска. — Малка кучка!
Беше се превърнала в неговата мания, но зад това чувстваше и едва сдържаното насилие. Знаеше, че той съвсем не я преследва от любов. А от омраза. Омраза към собствената му неприспособимост, към пропиляния му живот и към нейната независимост. Вкопчен така в краката й там на стълбите, той беше трагична фигура и се опитваше по някакъв начин да докопа живота, който беше изпуснал.
Но собствените й сили все повече намаляваха. Тя не можеше да му бъде съперник. Беше се борила твърде дълго, чакала твърде много нощи, работила твърде усилено месеци наред без нужната храна, сън или спокойствие. Тази вечер нямаше повече сили да се съпротивлява.
Тони почувства капитулацията й. Покатери върху нея, тялото му покри нейното почти както онзи ден, в който я бе изнасилил на леглото й. Ръката й все още беше вкопчена в парапета, но тя бе изтощена. Обви ръка около талията й с победоносна отмала, наслаждавайки се на своята власт над нея. Вдъхна аромата на косите й, смесен с мириса на страха. След миг щеше да я отведе оттук. После можеше да прави с нея каквото си поиска.
Точно се беше замечтал, когато изведнъж лампите в коридора светнаха.
Заслепен от внезапната светлина, Тони вдигна поглед към края на стълбите. Рос Уилър стоеше на площадката по пижама и халат и го гледаше.
Беше особен момент, красивият млад мъж, който се взираше в очите на по-възрастния, пращящият от здраве младеж лице в лице със своя болен противник.
От гърлото на Тони се изтръгна яростен рев. Почна да избутва Лесли встрани, за да може да нападне Рос.
Едва тогава видя, че другият държеше пистолет. Твърде късно. Прозвуча изстрел.
Рос Уилър бе с тежък недъг. Но навремето владееше различни оръжия и добре познаваше механизма им.
Тони видя пистолета и отскочи назад. После, когато куршумът го уцели, извика и се затъркаля надолу по стълбите. Мракът на всекидневната го погълна. Чуха се звуци на строшени мебели и после трясък от кухненската врата, когато Тони побягна навън.
Лесли лежеше в краката на своя съпруг, все още покъртително вкопчена в парапета. Рос бавно коленичи, за да й помогне. Пистолетът се изплъзна от ръката му и тупна на килима.
Лесли с мъка се изтегли до края на стълбите. Тялото й тръпнеше болезнено от борбата с Тони. Тя обви ръце около врата на Рос и възкликна:
— О, господи! О, Рос…
Той я прегърна нежно и я потупа по рамото. Почувства красивото й тяло през нощницата и се усмихна.
Тя го погледна.
— Ти какво… — заекна тя. — Откъде…
— Знаех, че нещо не е наред — отвърна Рос. — Не ми трябваше да мисля дълго. А и разполагам с предостатъчно време за това, Лесли. Ако ми се наложи, все още мога да събера две и две.
— А откъде… взе пистолета? — попита тя, свела поглед към револвера.
— Имах си го — отвърна той. — Това е Дивият запад. Не знаеше ли? Длъжен съм да защитавам жените си.
Изненадана от жизнерадостния му хумор, Лесли се усмихна и го целуна. После за учудване и на самата себе си, избухна в ридания.
Той дълго я държа така, коленичил в горния край на стълбището, притиснал главата й до гърдите си. Погали косите й и сложи ръка на рамото й.
— Трябваше да ми кажеш — промълви накрая той. — Можех да ти помогна по-рано.
Тя кимна.
— Не исках да те замесвам — обясни тя. — Разбираш ли, всичко това бе толкова отдавна. Истинско безумие, че бе решил да се връща по този начин. Просто смятах, че трябва да се оправя сама, да… Не знам какво съм смятала.
Не без усилие Рос седна до нея на най-горното стъпало. Тя си даде сметка, че той е инвалид, който не може да извършва ред елементарни дейности. И все пак, току-що бе спасил живота й. Бе защитил техния дом. В този момент се разкъсваше между гордостта от него и срама от онова, което бе причинила на двамата.