След банята я отнесе в детската стая и остана с нея няколко минути, преди да угаси светлината. Стоеше там и хапеше нокти, наблюдавайки невинното детско личице. Мег изглеждаше толкова прекрасна и толкова чужда.
След известно време в детската влезе Джордан. Грабна Мег на ръце и я гушна. Джил чуваше от съседната стая как й говори нещо дълго и неясно, докато й пожелава лека нощ.
През тези последни месеци Джил много пъти беше наблюдавала как двамата си общуваха. Тя лежеше по гръб, а Джордан се надвесваше над нея, хващаше двете й ръчички и започваше да й говори. Тя му отвръщаше с усмивки, с тихи гърлени звуци и красноречиво изражение, което показваше, че му има пълно доверие и великолепно разбира неговата любов. Те бяха едно.
Джил нито веднъж не бе съумяла да общува с Мег по този начин.
Това само потвърждаваше вътрешното й убеждение, че още в нея бебето бе някак отчуждено от нея. Отчуждено заради страстта на Джордан към друга жена. Още по-близко с Джордан заради тази страст… и откъснато от Джил още в собствената й утроба.
Всеки ден Джил се опитваше да отхвърли тази своя теория. Но сега, след като я бе чула и от устата на Барбара бе видяла собствената си изкривена логика, потвърдена от външен наблюдател тя нямаше сили да й се противопоставя повече. Това бе част от поведението й към Мег, към Джордан, част от лицето, което виждаше всеки ден в огледалото.
Когато Джордан излезе от детската стая, Джил отново отиде при Мег. Очичките й вече бяха затворени и тя изобщо не усети, когато майка й се наведе и я целуна.
После Джил се отправи към спалнята.
Спря се в банята, за да си глътне още едно успокоително, набързо среса косите си, добави малко руж върху страните си и легна в леглото да чака Джордан.
Това бе момент, който обмисляше цял ден, и преди това седмици наред.
Беше облечена с нова нощница, която бе купила специално за случая по време на една замаяна, но резултатна обиколка по магазините в началото на седмицата. Не беше открито прелъстителна, а възбуждаща с копринената си материя и модела си. Подчертаваше сочните й гърди и пищните й бедра. Караше я да изглежда по-малко като сирена и повече като привлекателна млада съпруга и майка, чието тяло пази своите прелести за любящия съпруг, бащата на детето й.
Джил се бе подготвила емоционално за тази нощ с цялата сила, която й бе останала. Тя трябваше да изкове нова връзка със съпруга си. Не успееше ли, беше загубена.
Вече обвиняваше единствено себе си за всичко, което се беше случило. Тя бе решила да си спечели Джордан от амбиция, не от любов. Оказа се хваната в собствения си капан, когато разбра, че той е имал голяма любов, любов, която не може така лесно да бъде изличена от сърцето му. Също като съпругата му, която Джил хирургически бе отстранила от живота му.
Джил бе започнала да изпитва нужда от него, да го желае, когато разбра, че сърцето му принадлежи на друга. И така бе получила наказанието, което заслужаваше. Сама си беше застлала тази постеля и заради раждането на Мег бе принудена да спи в нея.
Но мъчението, което понасяше понастоящем от сутрин до вечер, бе нечовешко, непоносимо. Душата й буквално се раздираше. Трябваше да се помъчи по някакъв начин да стигне до Джордан, преди да е станало твърде късно.
Джордан влезе в стаята. На устните му все още играеше усмивка, останала от минутите, прекарани с Мег.
Той погледна жена си, докато си събличаше ризата.
— Толкова е любвеобилна. И има главица на раменете си. Вече го чувствам. Мисля, че понякога наистина разбира какво й говоря.
Сияеше от щастие. Изобщо не забеляза изражението на Джил. Готвеше се да се върне във всекидневната, където както обикновено вечер щеше да сложи в ред някои документи и да почете.
Налагаше се да го прекъсне.
— Джордан! — каза тя.
Той се обърна към нея. В очите му се четеше познатата любезност, насложена над хладния преценяващ поглед.
— Да? — изрече въпросително той.
— Джордан, аз…
За миг думите й се изплъзнаха. От седмици се подготвяше за този миг. Вече не смееше да загуби кураж.
— Какво има? — попита той. — Добре ли си?