Ала подобни мисли връхлитаха Джордан Лазаръс само за някакви си мимолетни мигновения и пробягваха през съзнанието му като химери, преди да отстъпят пред дълбокия сън. После сънят отстъпваше пред предизвикателствата на новия ден — денят, в който той преоткриваше себе си в дела и начинания.
Така той забравяше за Джордан от огледалния образ, за Джордан от младостта си, за онзи Джордан, чието отражение виждаше в очите на Мег и в когото Мег се вкопчваше с надежда и с неувяхваща вяра.
И така, съществуването на Джордан Лазаръс, двайсет и четири годишен предприемач, на чиито плещи тежеше цяло семейство, бе в състояние на сложно равновесие. Джордан живееше за работата си и се опитваше да не гледа по-надалеч. Бе постигнал целта да поеме грижата за семейството и правеше всичко възможно, за да забрави за съкровената цел да познае себе си.
Финансово беше добре, но не мечтаеше за слава или за голямо богатство. Напълно го удовлетворяваше да живее и да работи по начина, по който бе живял и работил през изминалите осем години. Живееше в настоящето, погълнат от най-неотложните и близки задачи.
И той продължаваше с любовните си приключения, въпреки че сексуалните победи все повече и повече го отегчаваха. Жените му предлагаха чувственост, която изцяло оставаше на повърхността на изживяването. Удоволствието се притъпяваше от факта, че като хора те не значеха нищо за него.
Джордан бе прекалено зает, за да губи време в размисли за празнотата в любовния си живот. Бе достигнал до момента, в който не очакваше много от женския пол.
Не му беше идвало наум, че може би още никога не е срещал истинска жена, която да му отговаря по изтънченост, а дори и да го надвишава.
5
Тя се казваше Ребека.
Джордан се запозна с нея на едно парти във Филаделфия — представиха му я като госпожа Джармън. Не скри от него, че е женена. Мъжът й беше виден бизнесмен и инвеститор, на име Бърк Джармън — име, което Джордан бе чувал по време на пътуванията си.
Тя също така не скри и желанието си да спи с Джордан.
Беше много тънка и стройна — нямаше и трийсет години — с котешка походка, гладка, мургава кожа и най-тъмните очи, каквито Джордан някога беше виждал. Красиво падащата черна коса, дългите й пръсти и начинът, по който неуловимо стрелваше език и близваше устни, й придаваха нещо животинско и изключително секси.
Докато говореше с нея, Джордан неволно усети, че нещо го пробожда в слабините. Двамата с Ребека успяха да се измъкнат от останалите гости и останаха насаме с по едно питие. Докато тя сядаше, дългото й загоряло бедро се подаде през цепката на вечерната рокля. Гледаше го съсредоточено. На края на стройния й крак се поклащаше обувка с тънко като игла токче.
— Славата ви се носи надалече. Не знаех, че такива млади мъже като вас успяват толкова да се прочуят. Разбрах, че имате пръст в някои големи удари — започна тя.
Джордан отвърна скромно и даде някои пояснения относно работата си. Почти не чуваше какво говори. С всеки миг сексуалното излъчване на Ребека Джармън го омайваше все повече и повече. Тя бе толкова тънка, толкова гладка и толкова явно се интересуваше от едно-единствено нещо. Бе заинтригуван от собствената си възбуда и от способността й да го предизвиква.
Тя не си губеше времето и постави въпроса направо. Още преди единайсет вдигна поглед към Джордан и тихо каза:
— Трябва да тръгвам.
— Да ви откарам ли?
— Ще ми направите голяма услуга.
Той я изчака да се сбогува с домакина — виден член на филаделфийската търговска камара. Тя се ръкува с някои от гостите, после отиде при Джордан във фоайето. Когато й подаваше палтото, той забеляза стройния й гръб, открит от дълбоко изрязаната й вечерна рокля.
— Накъде да карам? — попита, когато седнаха в колата.
Тя бавно вдигна очи към него и дълго го гледа, преди да отговори.
— Има ли някакво значение?
Джордан я отведе в хотелската си стая. Когато сваляше палтото й, тялото й се откри в премрежената оранжева светлина на нощната лампа. Косата й бе поразрошена от лекия ветрец и той усещаше как хладният уличен въздух се отделя от нея като тънък и свеж дъх, изпаряващ се бързо от много топла повърхност.
— Много е хубаво при теб — каза тя с насмешлива усмивка, докато той прибираше палтото й в гардероба.