На суровото лице на детектива се четеше скрито съжаление. Джордан Лазаръс, най-богатият човек в Америка и една от най-уважаваните личности в целия свят, не знаеше коя е собствената му съпруга.
Когато чу тези стъписващи новини, Джордан пребледня.
— А името, което е използвала за брачното ни свидетелство? — попита той.
Детективът поклати глава.
— Фалшиво — отвърна той. — Проверихме го в нашите компютри. Не знам коя е вашата съпруга, господин Лазаръс. Но съм сигурен, че не е тази, за която се представя. Защото тази личност не съществува.
Джордан пое дълбоко въздух.
— Е — каза той. — Това малко усложнява задачата ни, нали?
Детектив Ланиер се усмихна студено.
— Определено.
От този момент нататък загадката Джил се превърна във фокус на разследването заедно с настоящото й местонахождение.
И докато часовете се нижеха мъчително, изпълнени с напрегнато очакване и ужас, Джордан бе принуден да отчете факта, че в този момент, когато повече от всякога се нуждаеше от информация за личността на Джил — минало, характер, възможни реакции при стрес — на практика той бе с празни ръце. Даваше си сметка, че изобщо не познава своята съпруга.
И поради този пропуск по негова вина дъщеря му можеше да се окаже в опасност.
Тъй като всичко, което Джил бе разказала на Джордан за своето минало, бе лъжа и тъй като не бе научил почти нищо за нея, откакто бяха сключили брак, Джордан бе принуден да се върне към времето на тяхното запознанство.
Насочи детективите към „Хайтауър Индъстрис“, където Джил бе работила, преди да я срещне. Резултатите от това проучване не бяха от полза. Предишните служби, които Джил бе записала в личното сведение, предназначено за личен състав на „Хайтауър“ се оказаха абсолютно фалшиви. Джил бе заявила, че е работила в две други компании — една фирма за проучване на пазара в Делауеър и още една компютърна фирма в Калифорния. И двете бяха фиктивни. Препоръките в личния й архив, подписани от предполагаеми служители в личен състав на съответното учреждение, също бяха фалшиви.
Завеждащият Личен състав в „Хайтауър“, който бе наел Джил, вече не работеше в компанията. Беше се пенсионирал и сега живееше на плаваща вила във Флорида. Полицията го издири за броени часове. Каза, че си спомнял Джил заради славата й впоследствие най-напред като дясната ръка на Джесика Хайтауър и после заради брака й с Джордан. Но твърдеше, че няма спомен за обстоятелствата, при които е била назначена. Била от нисшите служители, каза той, и то много отдавна. Не съществувала обичайна процедура, поясни той, да се проверяват препоръките на всички бъдещи служители. А и представянето на Джил на стандартните тестове за интелигентност било толкова впечатляващо — нейният коефициент за интелигентност бил 160 — че той я наел без колебание.
От полицията благодариха на този човек и продължиха нататък. Историята му звучеше логично. Само че той не им каза цялата истина. Беше спал с Джил Флеминг в деня на нейното назначаване, в три часа след обяд в някакъв хотел в центъра. Способностите, които бе показала на тестовете за интелигентност, бяха нищо в сравнение с майсторството й на любовница. Нямаше да забрави този следобед до края на живота си и щеше да отнесе спомена в гроба си.
Не виждаше причина да го разкаже на полицията. Това нямаше да им помогне да я открият сега. А на него изобщо нямаше да му се отрази добре, това беше сигурно. Не и ако Джесика Хайтауър разбереше за тази история. Тя бе своенравна жена и ръката й наистина беше дълга.
На формуляра отличен състав на „Хайтауър“ Джил бе записала: „Родители Грант и Марта Флеминг от Шеридан, щата Кънектикът. Родена в болницата «Светото семейство» в Бангор, щата Мейн, на 22 февруари 1950 година. Посещавала училище в Мейн до втори клас, завършила гимназиалното си образование в Кънетикът и продължила да учи в университета в Рочестър, бакалавърска степен по бизнес. Не омъжвана. С две по-големи сестри, Джоселин и Алиса, омъжени“.
Всички тези твърдения бяха неверни. Грант и Марта Флеминг не съществуваха. Нито предполагаемите й сестри. Нямаше архив за средното й образование в Мейн или Кънетикът. В университетите в Рочестър изобщо не бяха чували за нея.
Джил беше нереална личност, крачеща измислица. Въпреки че сега бе известна в целия свят като съпругата на Джордан Лазаръс и беше давала интервюта пред стотици издания — въпреки че беше „домашно име“, известно едва ли не във всяко домакинство в буквалния смисъл на тази дума, — тя не съществуваше. Беше само профил, повърхност без дълбочина, непознаваема въпреки своята популярност.