Джордан се проклинаше, че не е проявил повече любопитство към нея, когато се запознаха и той попадна в плен на нейния чар. Щеше да бъде толкова просто да нареди на своите хората да я подложат на изчерпателна проверка. Как би могъл да използва тази информация сега! Но той осъзна с горчива усмивка, че именно нейното магическо въздействие бе притъпило любопитството му към миналото й и дори към собствения й характер. А това въздействие не беше единствено заслуга на Джил. То произтичаше от неизлечимата отчаяна любов, която изпитваше към друга жена, истинското лице зад маската на Джил, истинската тайна зад нейното очарование. Това бе собствения му неосъществим копнеж по Лесли, отразен чрез Джил, който го бе заслепил за истинската й същност. А самата Джил не само бе приела тази лъжа, тя съвсем преднамерено я беше подклаждала.
Тъй че тайната на фалшивия му брак, която вече бе причинила достатъчно беди, сега по ирония на съдбата отново се връщаше при него, за да го обсеби по този фатален начин. Той не можеше да помогне на полицията да открие съпругата му, защото не знаеше нищо за нея и никога не бе проявявал достатъчно любопитство, за да установи или научи нещо за личността й.
Почти си представяше как Джил се усмихва на себе си при мисълта за безпомощността на своя съпруг, докато бяга все по-далеч, устремена към загадъчната си цел. Знаеше, че Джордан няма следа, по която да тръгне. Неговото безразличие към действителната личност под измамната повърхност го лишаваше от възможността да я преследва.
Единствената диря, която извеждаше от тази привидна безизходица, можеше да дойде от самата Джесика Хайтауър.
Джесика се срещна на четири очи с Джордан и началника на неговия специален екип от детективи. След като й бе казано достатъчно за настоящото положение, за да разбере защо Джордан е толкова разтревожен, тя се съгласи да сподели онова, което знаеше за Джил, и да запази тайната на Джордан.
Показаха й личния формуляр, който Джил бе попълнила в „Хайтауър“ няколко месеца преди двете жени да се срещнат. Тя го виждаше за пръв път. Докато го проучваше, на лицето се изписа смущение, което не беше много по-различно от това на Джордан. Собствената й мания по отношение на Джил, започнала още от онова падане от коня, поставило началото на тяхната връзка, също бе притъпило любопитството й към миналото на младата й приятелка. Не знаеше нищо за онази част от живота й, освен че Джил — по нейни собствени твърдения — била сам-сама на света, без никакви живи роднини.
Но Джесика откри едно съответствие в досието, което предостави на детективите нова следа.
— Джил ми каза, че е работила в „Континентал Продъктс“ в Детройт, фирмата не фигурира тук в служебната й характеристика, но знам, че е истинска, защото наредих да проверят. Заемала е нисша длъжност. Някой си Харли Шрейдър й погодил номер и тя била уволнена. — Джесика се изкашля малко притеснено. — Знам къде може да бъде намерен господин Шрейдър — поясни тя. — Подразних се, когато Джил ми разказа своята история, и не съм го изпускала от очи.
Тя даде на детективите един адрес. Джордан сърдечно й благодари за отзивчивостта. И ако се питаше защо и откъде тя знаеше местонахождението на някакъв съмнителен административен служител на име Харли Шрейдър, той бе достатъчно тактичен да не зададе подобен въпрос. Беше наясно, че преди брака си Джил Флеминг бе означавала много за Джесика. Може би дори твърде много.
Въз основа на информацията от Джесика детективите посетиха „Континентал Продъктс“ още същия следобед.
От архивите в Личен състав наистина се изясни, че Джил Флеминг е била назначена там на работа преди около девет години. Данните бяха изпратени по факса на Джордан и неговите сътрудници в Ню Йорк.
Документацията определено представляваше интерес. Също като онази в „Хайтауър Индъстрис“ тя включваше абсолютно фалшива служебна характеристика. Имаше сведения за образование в два университета, работа по договореност в две несъществуващи компании, както и препоръки от двама предишни началници, също недействителни.
Личните данни, съобщени от Джил при кандидатстването й за работа явно противоречаха на съобщените по-късно при подаването на документите й в „Хайтауър“. И все пак имаше някои странни и красноречиви прилики.