Лицето на Рой Инглиш помрачня. Той запали цигара и погледна внимателно своя посетител.
— Това беше много отдавна — каза.
Джордан не реагира веднага.
— Знам — отвърна накрая. — Затова се надявах да ми помогнете.
Джордан надуши опитния бизнесмен, стария професионалист, който се питаше дали няма да съжалява, че е признал на най-богатия човек в Америка, че някога е бил любовник на съпругата му. Освен това Джордан чувстваше как Рой преценява вероятността по тази причина вече да е стъпил на тънък лед и дали евентуално би могъл да си помогне, като каже истината на Джордан.
— Както вече казах — повтори Джордан, — никакви лоши чувства и в двата случая. Ако ми помогнете, после и аз ще намеря начин да отвърна на жеста ви.
Рой Инглиш пое дълбоко въздух и угаси цигарата си.
— Бях влюбен в нея — каза. — Имахме връзка в продължение на шест, може би седем месеца. Краят настъпи, когато разбрах от Харли… от Харли Шрейдър… че е спала и с него. — Той погледна Джордан в очите. — Винаги съм бил горд със самообладанието си. За да се оцелее на това равнище, няма друг начин. Е, с Джил го загубих. Тя просто ме въртеше на малкия си пръст. Направих й предложение за брак. Щяхме да се женим. Но по това време тя държеше да стана президент на „Континентал“. Не виждах връзката — бях прекалено луд по нея — но президентският пост бе предварителното условие тя да даде съгласието си да стане моя съпруга. После Харли ми каза, че е спал с нея. Дадох си сметка, че е използвала Харли, за да се добере до мен, и че желаеше единствено парите и властта, които можех да й дам.
Той въздъхна и се облегна назад.
— Уволних я — завърши той. — По кратката процедура. Повече не съм я виждал. — При спомена в очите му се появи болка. — Това бе най-трудното нещо, което съм правил през живота си… дотогава и след това — добави той.
После погледна Джордан.
— Предполагам, че няма да го разберете.
Джордан не каза нищо. Мислеше за подобна вътрешна борба, която преди много време бе раздирала собствените му емоции. Беше свързана с една жена на име Ребека Джармън.
— Това си спомням — казваше в този момент Рой Инглиш. — Но всъщност никога не съм я познавал истински. Сега си давам сметка за това. Тя е ваша съпруга. Вие я познавате по-добре от мен.
Той видя изражението в очите на Джордан и съзнателно избегна погледа му. Даваше си сметка, че историята сигурно му е причинила болка. Но бе почувствал инстинктивен респект към Джордан и държеше да му помогне, доколкото беше по силите му.
— Това е всичко — каза Рой. — Иска ми се да знаех повече… но ви казах истината.
— Благодаря. — Джордан погледна своя домакин. По очите му личеше, че не му е било лесно да изтръгне от миналото собствения си спомен за Джил.
— А вие откъде бяхте сигурен — каза внезапно Джордан, — че Шрейдър казва истината, когато ви е уведомил, че е спал с моята… с Джил?
Логичен въпрос. Рой го очакваше. Като бизнесмен, Джордан би си помислил, че Харли блъфира, както и самият Рой… докато не се появи доказателството.
— Имаше… — Рой Инглиш се поколеба. Помисли за прелъстителния белег, който Джил имаше по рождение. Но видя погледа на Джордан и реши да го пощади. — Да речем, че познавах Харли достатъчно добре, за да съм сигурен, че ми е казал истината. — Той погледна Джордан и добави: — Съжалявам.
Джордан си отдъхна.
— Миналото си е минало — каза той. — Аз търся съпругата си, господин Инглиш. Казвала ли ви е някога нещо… какво да е… което би могло да ми подскаже къде да я търся?
— Проверихте ли архива в Личен състав на „Континентал“? — попита той.
— Да — отвърна Джордан. — Никаква следа. Всичко, попълнено в документите, е фалшиво. Личните й данни, служебната характеристика. Няма нито дума истина. Нужен ми е някакъв ориентир… може би случайно изпусната пред вас реплика или нещо, свързано с нея, което вие сте забелязали. Без значение колко незначително.
Рой Инглиш се усмихна, когато чу за майсторството на Джил в измамата. После се облегна назад и притвори очи. Джордан наблюдаваше как той се опитваше да се съсредоточи. Мина цяла минута, после още една.
— Караше добре яхта — каза Рой Инглиш.
Джордан трябваше да потисне болката, която го прониза при тази реплика.
После Рой Инглиш въздъхна.
— Иска ми се да можех да ви помогна повече, но нищо друго не си спомням. Тя не споделяше обичайните неща за себе си. А аз бях твърде луд по нея, за да я проверявам. Миналото й не ме интересуваше. Разбирате ли? Когато до такава степен сте под въздействието на една жена, просто ослепявате. Виждате само онова, което е на повърхността.