Лайънел си записа данните от шофьорската книжка и регистрационния номер и на другия шофьор. Документите си му бяха в ред, само че му липсваше стикер от последния преглед.
— Покажете ми застрахователния си картон — обърна се той към шофьора.
— Ами той ми е вкъщи — каза фермерът. — Обикновено не го държа в камиона, щото…
Лайънел точно слушаше как мъжът го лъже, когато забеляза трима души, които стояха отстрани до платформата. Имаше някакъв млад мъж в моряшка униформа, с късо двуредно палто и една бременна жена, която носеше бебето си в раница. Изглеждаха окаяни и прашни.
— Кои са? — обърна се Лайънел към шофьора.
— Стопаджии — отвърна мъжът. — Взех ги след Елмайра. Отиват в Ири. Матросът трябва да се върне на кораба си. Смятах да ги закарам.
— Знаете, че е противозаконно да се возят стопаджии, нали? — попита Лайънел някак унило.
— Ясно — отвърна фермерът. — Само че жена му е бременна, нали виждаш? И с това бебе. Не съм без сърце, я. Нали разбираш?
Този разговор не попречи на Лайънел да си свърши пряката работа. Той санкционира шофьора за пътуване без документ за застраховка, за това, че превозното му средство не е минало на преглед и че пътува без габарити. Даде му призовка с дата, на която да се яви в съда. После се обърна към шофьора на цистерната, прегледа застрахователния му картон и посочи към стопаджиите.
— Те бяха ли в камиона, когато се блъсна в него? — попита той.
— Май че да — отвърна шофьорът. — Макар че не ги видях. Боже, да не вземе да им хрумне да съдят компанията ми. Това ще ме съсипе отвсякъде.
Лайънел остави шофьорът да чака камиона, който щеше да го изтегли, и се приближи до моряка и жена му.
— Някой от вас да е ранен? — попита той.
Те поклатиха глави. Матросът, русокос младеж с флотска подстрижка, изглежда нямаше нищо против да си побъбри с Лайънел. Жена му, простовато същество със сплъстени тъмни коси, пепеляв тен и поглед, в който се четеше неприкрита омраза към полицаите, стоеше по-назад. Беше в напреднала бременност, поне в седмия или осмия месец. Но мрачния й поглед му пречеше да й съчувства особено.
— Накъде сте тръгнали, матрос? — попита Лайънел.
— Флотска база на остров Преск в Ири — отвърна матросът. — Имам заповед да се явя там до шест часа утре сутрин.
— Защо пътувате на стоп? — попита Лайънел, хвърляйки поглед към младата жена. — Не е ли уморително за съпругата ти?
— Щяхме да вземаме влака — отвърна матросът. — Но парите ни свършиха още в Сиракуза. Аз вече закъснявах, тъй че решихме да тръгнем така.
— Мога ли да видя някакъв документ за самоличност?
Матросът му подаде флотската си лична карта. Снимката не беше добра, а и падащият здрач му пречеше да го разпознае. Но Лайънел видя, че е в ред.
— Защо жената и детето са с теб? — попита той. — Те не са длъжни да присъстват, когато се представяш, нали?
— Марси работи наблизо — отвърна матросът. — Бяхме на гости у чичо ми във Върмонт.
Лайънел изгледа последователно мъжа и после жената. Бебето на гърба й спеше дълбоко. Жената изглеждаше уморена и мръсна. Миришеше силно на пот, на прахоляк и на нещо, което би могло да бъде чесън. Бавно пристъпваше от крак на крак, за да люлее бебето.
— Добре ли се чувствате, госпожо? — попита той. — Да сте наранена?
Тя му отвърна с мълчание, толкова враждебно, че той отново се обърна към съпруга.
Помисли си дали и на нея да й поиска документ за самоличност, но реши, че няма смисъл. Това бяха бедни, неуки хора, ощетени от съдбата, без образование или някакво бъдеще.
— Сигурни ли сте, че никой не е ранен при катастрофата? — попита още веднъж Лайънел.
— Ние почти не я усетихме — отвърна матросът. — Марси и бебето спяха. Дори не се събудиха.
— Ще ви закарам до следващия град — каза Лайънел. — Но ще трябва да се обадите на чичо си и да му кажете да ви прати телеграфически някакви пари. Пътуването на стоп е незаконно.
— Да, сър. Ще го направя, сър.
Лайънел прати фермера да си върви с трите призовки, пожела успех на шофьора на цистерната и откара матроса и жена му до най-близкия град с телеграф. По пътя матросът не спираше да бъбри на диалект за службата и за бъдещето си. От време на време жената казваше нещо на съпруга си с тих хленчещ глас. Бебето беше изключило от света и не издаде нито звук.