Озова се тук след дълго лутане по чиновници и инспектори. Архивите на щатските приюти и сиропиталища се съхраняваха в това помещение в безкрайни редици от прибрани в кашони папки и регистри. Преди две години била започната компютризация на огромния материал, но краят на процедурата предстоял в неясно бъдеще. Това било единственото място, където се съхранявали архивите на закрити учреждения.
Чиновничката, възрастна дама с увиснал десен клепач и изявен паркинсон на двете ръце, дълго и настоятелно се взира в картата, която й беше показал, като я държеше под ъгъл, сякаш за да засили слабото си зрение. После старателно записа инвентарния номер на тома, който Кал търсеше.
— Вдясно от вас и после двайсетина реда надолу — каза тя с рязък глас.
Той тръгна покрай редовете огромни рафтове, като точеше врат настрани, за да чете надписите на томовете.
Накрая намери онова, което търсеше. „Джоселин, Илинойс“, пишеше на една поредица. Щатски приют за безпризорни момичета. Всеки том имаше дата. За момент Кал се замисли за възрастта на Джил и после извади онзи, на който пишеше 1955–65.
Седна на най-близката маса и започна да разгръща жълтите страници.
Тутакси се намръщи. Томът съдържаше само имена и лични данни. Без снимки. Унило потърси името Флеминг. В приюта в Джоселин нямаше момичета с фамилно име Флеминг. Усмихна се на оскъдната си надежда, която беше разбита от архивите.
Кал остави тома отворен върху масата, мина отново покрай реда книги и отиде при бюрото, където седеше старата дама.
— Извинете — каза той с школувана усмивка. — Съществува ли практика да се правят снимки на възпитаниците на щатските приюти за сираци?
Възрастната жена вдигна поглед и се намръщи.
— Разбира се — отвърна тя, а енергичният й отговор опроверга болнавия й вид.
Кал се замисли за момент.
— Бих ли могъл да намеря тези снимки тук? — попита той.
— Просто погледнете в последния том на всяка поредица — каза тя. — Опитахте ли?
— Сега ще го направя — отвърна Кал с усмивка. — Благодаря ви много.
Върна се при своя ред с томове, като се опитваше да овладее забързаните си крачки. Започна да отваря томовете един по един, докато накрая стигна до този със снимките.
Сви устни. Имаше снимки, наистина, но не индивидуални. Това бяха групови фотографии на възпитаниците по класове и сгради.
— По дяволите! — възкликна той, като се придвижваше бавно към масата с отворения том в ръце.
Седна и започна да отгръща страниците. На снимките се виждаха групи от по четирийсет-петдесет момичета, понякога и повече. Неясни безстрастни лица отпреди двайсет и пет години. Беше трудно да бъдат различени едно от друго. Институцията сякаш бе изтрила човешкия им облик, оставяйки празни погледи, озадачаващи и потискащи.
Кал разгледа внимателно снимките една по една, като напрягаше зрение да различи лицата в отделните редове, без да пропуска нищо. Оглеждаше формата на носа, брадичката, веждите — всичко, което би могло да му се стори познато.
Минаха трийсет минути, после четирийсет и пет. Умората от безсънната нощ започна да го оборва. Очите му пареха. Подозираше, че напразно си губи времето. Беше изминал целия път дотук заради една дума, която приличаше на следа, но можеше и да не означава нищо. Може би Джоселин бе име на момиче, приятелка на Джил от едно време, както предположи приятелят му от ФБР. Или героиня от някакъв разказ, който бе чела. Или просто име, което й харесваше без някаква специална причина…
После изведнъж дъхът му секна. Той притегли тома по-близо до себе си. Това бе архива на новите момичета от 1955 година. Третия ред, петото момиче отдясно…
Беше Джил.
Шест-седем годишна, не повече. Но Кал я позна незабавно. Как можеше човек да сбърка тези очи с техния изразителен поглед, излъчващ недоверчивост и самота? Това бяха същите очи, които се взираха в неговите с тържествуваща чувственост, след като двайсет години живот бяха превърнали Джил в опасен хищник. Но на снимката те блестяха с детска уязвимост. Тя беше ново момиче; беше плаха и неуверена в непознатата обстановка.
За малко да изкрещи от възбуда. Овладя се, взе химикалката, записа си годината, класа, номера на тома и страницата.
Погледна списъка най-долу.
„Трети ред: Фанинг К., Айдън Б., Клайн К., Холцман Дж. Фелоус К., Айзъксон С.“
Кал разтърка очи. Тъй като фамилия Флеминг нямаше, той трябваше внимателно да преброи имената от началото на реда:
„Гейбъл Дж., Хойзър С, Хемфил М., Рог Д., Орландо К., Съндбърг Дж.“