— Е, поне ми го каза.
Но сега Джордан видя нещо друго в изражението й, нещо, което би могло да го заблуди преди пет минута, но сега му се разкриваше съвсем ясно, след като бе разбрал грешката си да й повярва. Пелената се вдигна от очите му и сега светът блестеше ясен и студен. Имаше чувството, че повече никоя жена не може да скрие някаква тайна от него.
— Разбирам — каза той. — Значи ти си изчаквала през цялото време. Нали?
Тя не каза нищо.
— Със сигурност — продължи той, а устните му се извиха презрително, когато я погледна. — Виждала си, че нашият брак не е щастлив. Смятала си, че ако влошиш положението, ако накараш Джил да ревнува, да загуби самообладание, везните могат да се наклонят в твоя полза и да успееш да ни разделиш. И си чакала. Да обереш всички стъклени топчета.
Барбара не каза нищо.
— Ти си истинска дъщеря на баща си, нали? — каза Джордан. — Трябваше да го разбера от самото начало.
Барбара беше пребледняла. Сега гледаше встрани. За първи път отбягваше погледа му.
В този момент Джордан си помисли, че машинациите на Барбара може да са започнали много по-рано, отколкото той си даваше сметка. Изкусната ръка на Барбара може би стоеше и зад раздялата му с Лесли, две години преди да срещне Джил.
И дори зад смъртта на Виктор Консидайн…
Тези мисли бяха твърде ужасни, за да реши да провери истинността им. Сега имаше по-важна работа.
— Виж, ще ти разкрия нещо. Каквото и да се случи с Джил, ти си свършена. Няма да ме видиш повече.
Той плесна вестника в ръката си и я погледна с жестока усмивка. После го хвърли на дивана до нея.
— Сбогом, Барбара.
Обърна се рязко и напусна апартамента й.
Барбара остана да седи сама на дивана до вестника, нейният последен гамбит и нейната гибел. Знаеше, че Джордан й казва истината. Погледът в очите му не й оставяше никакво съмнение. Тя го бе загубила завинаги.
След миг сълзите щяха да бликнат. Много сълзи, много повече, отколкото бе проливала досега.
Но преди това си помисли, че тази вечер не беше казала на Джордан цялата истина. Дори противният му вестник и заплахите му не можаха да я изтръгнат от нея.
Не беше казала на Джордан за детето.
Без съмнение той бързаше да защити Лесли с цялата си власт.
Но беше твърде късно да спаси дъщеря си.
70
Чикаго
Джил стоеше, вперила поглед в Мег.
Детето седеше на мръсния под в спалнята на горния етаж. Въпреки че на прозорците нямаше завеси, вътрешността на стаята не се виждаше от съседните къщи, дори и при положение, че някоя от тях бе обитаема.
— Мисля, че успяхме да ги заблудим до един, нали? — попита Джил.
Мег беше облечена в анцуг с голяма емблема на Чикаго Беърс, нарисувана на горницата. Носеше мънички маратонки и бели чорапки. Косите й бяха подстригвани наскоро и сега бяха останали само къси къдрици. Приличаше на момче.
Самата Джил също беше в спортен екип. Изглеждаше твърде голям за нея. Имаше подплънки под фланелката си, за да изглежда поне десетина килограма по-тежка.
Косите й бяха боядисани черни. Носеше евтини обици, гривни, които подрънкваха на дясната й китка, и крещяща изкуствена бенка на бузата си. Изглеждаше като привлекателна, но доста недодялана домакиня. В последния етап на пътуването си бе придобила безцеремонно поведение с малкото хора, с които разговаряше. Представяше Мег като малкото си момченце Майк.
Мег стана красиво момченце.
А Джил — идеалната майка.
След като пристигнаха, тя даде на Мег малко плодов сок от спортната чанта, която беше взела със себе си. Джил беше добавила в чашата и една четвъртинка от собствените й успокоителни. Оттогава детето спеше почти непрекъснато. Джил беше взела надуваем дюшек за нея и й го наду в тъмнината.
Сега Мег седеше тихо. Но въпреки въздействието на успокоителното, тя изглеждаше изплашена. Мръсната порутена къща беше безкрайно далече от нормалното й обкръжение. Тя се озърташе наоколо слисана и през няколко секунди поглеждаше майка си.
— Знам какво ти трябва — каза внезапно Джил. — Изчакай минутка тук, скъпа, докато си донеса чантата.
Джил слезе долу да вземе спортната чанта и веднага се върна. Но когато стигна площадката, тя застина за момент, местейки втренчен поглед от едната спалня към другата. Сякаш внезапно бе обладана от абсолютна нерешителност. Дишаше тежко. Ръцете й леко трепереха.