След като доведе компанията мишена до това положение, Джордан купи акции на „Мичиган Металс“ за петстотин хиляди долара — всички налични средства, с които разполагаше, плюс това, което бе успял да събере на заем — на цена 3,60 долара за акция. Когато компанията се закрепи, фондът на Джордан започна да покачва стойността си. При настоящата цена от 72,15 долара за акция вложените му средства нараснаха на десет милиона долара.
Бърк Джармън никога не узна за парите, които Джордан притежаваше в „Мичиган Металс“, понеже Джордан не ги вложи от свое име. Операцията бе извършена от негов доверен приятел, който му бе задължен за предишна услуга. Дори и сега името на Джордан не фигурираше сред акционерите на „Мичиган Металс“.
Горещите двеста и петдесет хиляди долара, появили се тъй неочаквано на сметката на Ребека Джармън, идваха не от другаде, а от Джордан Лазаръс. Това, че се касаеше за банков чек, подписан от анонимен дарител, изобщо не облекчаваше вината на Ребека в очите на подозрителния й съпруг. Самият факт, че бе получила толкова много пари, му бе достатъчен, за да е убеден, че тя го е предала. А внезапното й заминаване само затвърждаваше това убеждение.
Колкото до самата Ребека, тя бе прекалено заета да мисли за спасяването на собствената си кожа, за да мисли над произхода на тайнствените двеста и петдесет хиляди. Едва шест месеца по-късно, когато, почувствала се в безопасност в малкото курортно градче на перуанския бряг, тя осъзна тънката ирония, съдържаща се в размера на анонимния подарък — двестате хиляди, за които някога бе молила, плюс малка премия — реши, че дарителят може да е бил Джордан. Тогава мълчаливо вдигна тост за него и му отдаде дължимото за това, че я е научил на някои неща както в секса, така и в живота.
Джордан бе надхитрил семейство Джармън — и мъжа, и жената — и си бе отмъстил.
Сделката с „Мичиган Металс“ превърна Джордан Лазаръс от преуспяващ дребен бизнесмен в амбициозен и могъщ предприемач.
Умелото влагане на спечелените пари увеличи чистата печалба на Джордан на двайсет милиона до края на следващата година. Три години по-късно, благодарение на някои смели акции с ценни книжа и на успешна петролна сделка, той вече имаше близо четирийсет милиона долара.
Ала за Джордан Лазаръс полученият урок бе по-важен от парите, които спечели.
Когато му предлагаше сделката, Ребека Джармън бе здраво омотала Джордан със сексуалните си прелести. Необходими му бяха огромни усилия на волята, за да превъзмогне очарованието й и да се отърси от нея достатъчно рано, за да осъзнае, че фактически с обещанията си за ласки и любов тя се опитва да измъкне от него пари.
От тази трезва позиция Джордан извлече истинско удоволствие от победата си над Бърк Джармън и отмъщението си на Ребека. Благодарение на Джордан, тя никога вече нямаше да може да помага на мъжа си да съсипва нищо неподозиращите й любовници. Всъщност тя до края на живота си щеше да бяга от мъжа си. И може би един ден Бърк Джармън щеше да я намери. Джордан не искаше да мисли какво можеше да й се случи този ден.
Благодарение на трезвостта си, проявена в този жизненоважен критичен момент, Джордан вече бе много по-богат и по-амбициозен отпреди. Благодарение на сумата, предоставена му от Бърк Джармън и чувствената му жена, му предстояха финансови акции, пред които всякакви по-раншни мечти бледнееха. Подплатен с четирийсет милиона долара, мощният му интелект бе оръжие, на което Уолстрийт нямаше да може да устои.
Но преди всичко Джордан бе получил ценен урок.
Никога не вярвай на жена.
Джордан никога нямаше да го забрави.
6
Еликот, щата Илинойс
На 21 март 1970 година Лесли Чембърлейн се върна у дома, за да прекара пролетната ваканция с баща си.
Беше трета година студентка в престижния университет „Корнел“, специалност журналистика и реклама. Стипендията за научен профил, която бе получила при постъпването си в университета, покриваше разходите й за такса, учебници, квартира и храна, при условие, че средният й успех не пада под 3,25 по точковата система. Средният успех на Лесли бе 4,00.
Смятаха я за една от най-способните в катедрата по журналистика и беше любимка както на състудентите, така и на преподавателите си. Ръководителят на катедрата смяташе, че до този момент не е имал по-блестящ студент от нея, въпреки че внимаваше да не й го показва открито.
Том Чембърлейн винаги очакваше с нетърпение посещенията на дъщеря си, още повече че поради обстоятелствата те бяха кратки. През първите две летни ваканции Лесли бе работила като стажантка в една голяма рекламна агенция в Ню Йорк и не бе успявала да се върне вкъщи за повече от няколко дни.