И все пак добре преценяваше хората. Имаше остър нюх за несериозните характери, за вродената нечестност, разграничаваше тези, които със сигурност щяха да се провалят, от добрите служители. Умееше да съзре сполучливото съчетание на здрав егоизъм и добра воля, необходими за един честен и ефективен работник. Може би тъкмо собствената му липса на амбиция го правеше толкова прозорлив, когато ставаше дума за амбициите на другите. Беше женен за млада повлекана, имаше две малки деца — на седем и девет години, и живееше в малка къща в скромен квартал на две мили от работното си място. На работа ходеше пеша — и на отиване, и на връщане, независимо от времето. Беше трийсет и осем годишен, висок, с очила.
На вратата се почука. Той вдигна глава от папките и погледна към младата жена, която влизаше в стаята. Беше около двайсетгодишна и хубава. Той го отбеляза напълно обективно. Беше виждал много хубави момичета в тоя кабинет. Някои от тях назначаваше, други отпращаше. Не беше трудно да се разпознаят онези, на които липсваха способности и които разчитаха на външния си вид, за да се наложат и дори да изкарат някоя любов с началника, където стане. Роджър Фелън четеше мислите им незабавно.
— Госпожице Флеминг — започна той с официална усмивка. — Имах възможност да прегледам вашите документи. Препоръките ви ми се струват прекрасни. Какво ви привлече към „Континентал Продъктс“?
Момичето го погледна бегло и незаангажиращо, после се усмихна.
— Извинете, мога ли да си сложа очилата?
Той кимна. Тя извади от чантата си чифт очила и си ги сложи. През това време чантата й падна на земята. Тя се протегна, за да я вдигне, и прибра две-три изпаднали дреболии. Когато отново го погледна, лицето й бе забележимо променено. Изглеждаше смутена, невинна и много интелигентна.
— Моля да ме извините — каза. — Нищо не виждам без очилата. Не се харесвам с тях, но трябваше да ги сложа, понеже не ви виждах добре.
Той кимна, все още пообъркан от промяната, която очилата бяха внесли във вида й. Беше кръстосала крака. Изглеждаше миловидно честна и дори малко разхвърляна.
— Четох за „Континентал“ в бизнес пресата — каза тя. — Интересувам се от мениджмънт на междинно ниво. Не съм много творческа натура, но съм… да кажем, задълбочена. И на мен може да се разчита, ако мога да се изразя така за себе си. Чух, че „Континентал“ е отворена компания и че тук има справедливо отношение към жените. Смятам, че бих могла да се издигна до ниво ръководител и… всъщност това е всичко.
Усмихваше се неуверено. Думите й впечатлиха Роджър Фелън. Явно бе искрена. Изглеждаше му неспособна да се преструва. И въпреки това уважаваше себе си и не й липсваше амбиция. Умът й ясно се виждаше в сините очи зад очилата. Имаше вид на сериозен работник, дори на роден ръководител.
— Нека ви поясня някои неща за „Континентал“ — каза той.
И започна обичайния си, безброй пъти повтарян разказ за компанията, за нуждите й, миналите й успехи и бъдещата й ориентация. От време на време тя го прекъсваше и му задаваше по някой въпрос. Въпросите бяха смислени и показваха, че добре се е подготвила. По време на разговора той поглеждаше към документите й. Средният успех от гимназията бе 1140 точки, успехът от следването — 92. Наистина беше много умна.
На петнайсетата минута от разговора той взе решение.
— Е, госпожице Флеминг! Смятам, че мога от името на цялото предприятие да заявя, че ще се радваме ако работите с нас, разбира се стига интересите ни да съвпадат. Имаме една възможност в отдела по маркетинг, за помощник-специалист по анализ на продажбите. Заплатата е добра. Ще има някои формалности, ще трябва да се срещнете с някои хора. Но бих искал да започнете утре, ако, разбира се, това ви интересува.
Лицето й светна.
— Наистина ли?
В този момент приличаше на малко момиченце.
— Наистина.
Той се усмихна и стана.
Стиснаха си ръцете. Нейната длан бе потна. Очевидно се притесняваше повече от това, което личеше по време на интервюто.
— Страшно съм ви благодарна — каза тя. — Наистина не мислех… точно така, струваше ми се, че няма голяма вероятност. Но няма да съжалявате. Обещавам ви.
— Прекрасно! — каза Роджър Фелън. — Тогава още днес следобед ще започна да обработвам документите ви. Радвам се, че ще работите с нас.
Тя тръгна към вратата и преди да излезе от кабинета, му се усмихна през рамо. Той не забеляза добре оформените бедра, които се движеха под полата, нито малките, добре очертани под блузката твърди гърди. Беше впечатлен от хубавкото й лице с невинно откровен израз, така пикантно подчертан от очилата, които сложи. Хубавите момичета нямаха никакъв ефект върху Роджър Фелън. Ала младежкият ентусиазъм, съчетан с явната й интелигентност, го бе предразположил към нея. Беше убеден, че ще стане добър работник.