Той се върна до бюрото си и седна. Загледа се за минутка през прозореца. По слабото му лице играеше изпълнена с копнеж усмивка.
Тя бе отново на паркинга. Дъждът продължаваше да вали, но чадърът я пазеше. Превъртя ключа и изчака колата да загрее. Огледа се в огледалцето. Очилата ги нямаше — бяха прибрани в чантата й.
Когато дойде, бе подготвена за най-различни възможности. Ала изразът в очите на шефа на Личен състав веднага й подсказа, че най-добра работа щяха да свършат очилата и невинният, объркан вид. Още в първите секунди забеляза, че той се хваща на въдицата и изигра ролята си съвършено и докрай.
Можеше да изиграе каквато си поиска роля в онзи кабинет в зависимост от това кой седи зад бюрото. Настъпилата, съблазнителна девица. Хитрата дъщеричка. Студената библиотекарка. Жадната за власт похитителка на мъже. Независимо какво. Трябваха й само няколко секунди, за да прецени противника си и оттам нататък можеше да го разиграва като царица.
Роджър Фелън не се поддаваше на външните женски прелести. Това се виждаше от самото начало. Той се гордееше със схващането си за добросъвестност. Имаше опит и бе студен. От пръв поглед усещаше амбицията и я отличаваше от обикновеното себелюбие. И тя му предложи това, което търсеше — откровеност.
Наистина й провървя.
Но тук ставаше дума само за началния етап. Роджър Фелън бе едва първото стъпало. За да постигне истинската си цел, тя трябваше да го прекрачи.
Погледна списанието на акционерите на компанията, което бе взела в колата. По страниците имаше снимки на по-големите началници. Започна бавно да ги разлиства, заслушана в шума на двигателя. Задържа се над снимката на възпълен, червендалест мъж на средна възраст, чиято широка усмивка прикриваше безволева брадичка.
Отдолу пишеше: „Харли Шрейдър, регионален директор по продажбите“.
Тя разлистваше бавно страниците и оглеждаше лицата на началниците — повечето озарени от типично американски усмивки, зад които всъщност се криеха истинските им характери. Когато стигна до снимката на хубав, четирийсет и няколко годишен мъж с волева брадичка и донякъде жестоко лице, отново спря. Текстът под снимката гласеше: „Рой Инглиш, заместник-президент по финансовите въпроси“.
Тя с учудване разгледа очите му. Изглеждаха умни. По-умни от тези на Роджър Фелън, понеже Рой Инглиш работеше на много по-високо ниво. Навярно виждаше много неща.
Същото важеше и за останалите директори от неговия ранг. Бяха умни, безмилостни хора — иначе нямаше да се издигнат до това високо положение. Сигурно бяха минали през доста трупове по пътя към успеха си.
Ала тя не се плашеше от тях. Напротив — виждаха й се като механични кукли от стрелбище, репчещи се срещу пушката, насочена към тях, за да ги събори. Ако безмилостността им ги правеше опасни, то гордостта им бе ахилесовата пета, която ги правеше тъй уязвими в очите й.
Тя знаеше какво да прави. Въпросът бе откъде да започне.
С тази мисъл наум Джил Флеминг се запъти към дома си — малко апартаментче в скромен квартал, на няколко мили от компанията, и хубаво се наспа, подготвяйки се за първия си работен ден.
8
Чикаго, 23 юни 1971 г.
Ърл Оуънс, когото всички наричаха Бъд, седеше зад директорското бюро в кабинета си в „Огълви, Торп и Оуънс“, една от най-големите и най-успешни рекламни агенции в Чикаго.
Бъд Оуънс бе рекламен магнат от старата школа. Имаше диплом по бизнес отпреди двайсет години и преди да се издигне, бе започнал като обикновен простосмъртен. Бе работил графично оформление и копиране на всички нива — от най-долното до най-престижното и както времената го изискваха, се бе специализирал в демография и Пазарни проучвания.
Бъд Оуънс се бе изкачил до върха бавно, без приятели, без влиятелни и високопоставени познати. Трябваха му дванайсет години, за да получи висок пост в „Огълви и Торп“, а съдружник стана едва след като робският му труд по няколко ключови поръчки донесе на фирмата петнайсет милиона долара.
Той се гордееше с постиженията си, ала не можеше да забрави горчивината от тежките години на черна работа. Възмущаваше се от новите „деветдесетдневни чудеса“, които университетите и колежите бълваха — новоизлюпени журналисти и бизнесмени, които никога не бяха пипвали истинска поръчка, но се считаха за експерти по най-новите теории по маркетинг, мениджмънт и продажби. Беше ги виждал с дузини как идват и си отиват от тая агенция и с радост ги изхвърляше, когато се издънваха.