Лесли се обърна към присъстващите.
— В радиорекламата на музикален фон младата жена разговаря със съпруга си и се набляга на същата идея. Посланието е ясно. Днешната жена работи и няма време за губене в кухнята. Посветила се е на професията си и на съпруга си. Иска деен живот и удовлетворение, а не безкраен и еднообразен труд. За нея кухнята е средство за постигане на тази цел. А продукцията на „Орора“, прочута с надеждността си, й дава възможност да се освободи от кухненската работа и да се отдаде на интересния си живот.
Един от рекламните асове на „Орора“ вдигна ръка.
— Какво е това „Орора Лайфстайлс“?
— Това е най-голямата изненада — отвърна Лесли. — „Орора Лайфстайлс“ е не само името на тази нова кампания и на новия имидж на продукцията с марка „Орора“. Това е и новото име, което предлагаме за самата компания.
В този момент всички в залата шумно и дълбоко си поеха дъх. Предложението на Лесли бе чиста ерес. Шефовете от „Огълви, Торп“ пребледняха. Представителите на „Орора“ се свиха по столовете си в очакване господарят им или да получи удар начаса, или да ги уволни един по един в близките минути. Никой не вярваше на ушите си.
Самата Лесли гледаше очаквателно към Бартън Хатчър, който напълно безстрастно седеше, всмукваше от пурата си и чертаеше с дима неясни фигури над главата си.
Мълчанието продължаваше, тежко като в гробница. Присъстващите се опитваха да се съвземат. Лесли не промълвяваше и дума.
Накрая един от шефовете на „Орора“ се наведе към Хатчър и прошепна:
— Господин Хатчър, смятам, че ще е най-добре да обсъдим…
— Тихо! — каза Бартън Хатчър.
Високопоставеният помощник се сви като кученце и млъкна, свел поглед към куфарчето си.
Мълчанието ставаше все по-дълбоко, почти непоносимо. Всички в залата имаха чувството, че младата жена отпред току-що е зашлевила плесница на Бартън Хатчър. Вече се канеха да възнегодуват, че такава деликатна поръчка е поверена на някаква си неопитна новачка. Просто виждаха как ще бъде изхвърлена веднага след заседанието заедно с глупака, дръзнал да я назначи. Предвкусвайки гнева на шефа си, те се готвеха единодушно да подкрепят безцеремонното отхвърляне на „Огълви, Торп“ в полза на някоя друга агенция.
Накрая Бартън Хатчър заговори. Гласът му бе тих, но не търпеше възражение.
— Господа, на мен ми харесва.
Залата занемя. Присъстващите не можеха да повярват на очите си. Споглеждаха се в недоумение и крадешком наблюдаваха Бартън Хатчър. Неговите очи бяха приковани в Лесли.
— Има стил — продължи той. — А това е нещо, което от известно време много ни липсва. Харесва ми. Много ми харесва.
— Какво ще кажете за новото име на компанията, господин Хатчър? — попита някой несигурно.
— Да, сър! — пригласяше му друг. — Винаги сме държали на името си!
— Глупости! — повиши неочаквано тон Хатчър. — Никога не сме били против ново име, стига то да е подобрявало старото. Само счупено се поправя — това е моето мото. А сега тази млада дама… как казахте, че ви е името?
— Чембърлейн, господине. Лесли Чембърлейн.
— Госпожица Чембърлейн не ни кара да жертваме нищо. Името си остава „Орора“. Просто му се добавя ново звучене. Вместо „Орора Аплайънс Корпорейшън“ става „Орора Лайфстайлс“. Мисля, че това е прекрасно. Модерно е и буди приятни асоциации. Какво става с вас, момчета? Нямате ли усет за хубавото?
Около масата се разнесоха гласове:
— Разбира се, господин Хатчър!
— Напълно сте прав, господин Хатчър!
— Точно това мислех и аз, господин Хатчър!
Те още пригласяха, когато Бартън Хатчър стана. Помощниците му скочиха на крака като навити пружини.
— Е — започна той, — аз имам доста работа. Ще ви оставя, момчета, да поизгладите подробностите. — После се обърна към Бъд Оуънс: — Радвам се, че най-после ни предложихте нещо свястно. Вече започвах да се тревожа. Явно сте имали нужда от прилив на млада кръв — заключи, поглеждайки към Лесли. — Браво, доволен съм!
И протегна ръка. Бъд Оуънс, все още блед от случилото се, я пое с крива усмивка.
— Радвам се, че мислите така, сър.
— А вие, госпожице… как беше името ви? — Гласът на Хатчър прогърмя през залата по посока на Лесли, която все още стоеше до статива.
— Чембърлейн, сър — обади се Бъд Оуънс. — Лесли Чембърлейн.
— Госпожице Чембърлейн — продължи Хатчър, — свършили сте чудесна работа, за което ви поздравявам. Бих искал да вечерям с вас довечера, преди да си тръгна към къщи. Ако, разбира се, това ви устройва.