И двамата си падаха по жените, но по различен начин. На Харли му харесваха евтините, леснодостъпни жени, компаньонки за весел живот, които с радост придружаваха бизнесмените по събрания и търговски срещи в далечни градове.
На Рой не му бяха по вкуса този тип жени — нарисувани, разпуснати и нагаждащи се към всеки партньор, без собствена стойност и личен живот.
Самият Рой бе високо морален и принципен мъж. Бе израсъл в набожно семейство и въпреки че отдавна се бе разделил с религията, притежаваше чувство за достойнство и отговорност, поради което държеше на работата си и осъждаше духовната и моралната разюзданост у другите.
Рой, разбира се, си беше взел своя дял от жените. Като ерген си беше отживял. Беше красавец, макар и с донякъде груби черти. Като студент плуваше, а след завършването се отдаде на вдигане на тежести. Имаше високо и мускулесто тяло, очите му бяха — сиви, лицето — непроницаемо, косата — тъмна, леко сивееща по слепоочията, тенът — загорял от слънцето и игрището за голф.
В любовта бе грижовен, всеотдаен и жесток. Жените го обожаваха заради това.
Беше изневерил на жена си само два пъти, и то с жени, които наистина харесваше. След развода отново започна да ходи, но не удостояваше с внимание винаги готовите секретарки и по-нисшестоящи колежки, които се опитваха да го впримчат. Познаваше ги толкова добре от дългите години в бизнеса, че още от пръв поглед му ставаха напълно ясни. Не искаше да се превръща в средство за препитание на която и да било жена.
Жените, с които се срещаше, бяха от други фирми; запознаваше се с тях по партита, понякога изобщо не ги познаваше. Падаше си по русите хубавици с дълги крака и предпочиташе стройните — дебеланите не му бяха по вкуса, понеже му се струваше, че дебелината е белег за безхарактерност.
В момента имаше две приятелки, които си поделяха мъжките му прелести — една хубава собственичка на ресторант в центъра на града и една закупчичка от фирма за инструменти в предградията. И двете бяха женени, и двете бяха луди за него.
Но той се отегчаваше все повече и от двете, отегчаваше се и от работата си. В бизнеса му бе скучно — не се случваше нищо ново. Рой бе разведен от десет години. Беше на четирийсет и четири, в разцвета на мъжеството и на блестящата си бизнес кариера, но се чувстваше неудовлетворен. Имаше неограничена власт в „Континентал“ и може би след някое и друго пенсиониране, уволнение или разместване в съвета, щеше да стане и президент.
Тази възможност обаче не блазнеше Рой Инглиш. Целият живот му се струваше блудкав. Всичко в „Континентал Продъктс“ му бе омръзнало, дори на самия себе си беше омръзнал.
Трябваше му ново предизвикателство.
Затова, когато предизвикателството се появи, той веднага го пое.
Един ден, по време на обичайната си обиколка, той забеляза новото момиче в отдела по маркетинг. Работеше на бюрото си и не го поглеждаше, затова той попита шефа на отдела за нея.
— Джил Флеминг. Тук е от месец. Засега се справя добре.
Шефът на отдела го погледна многозначително, сякаш искаше да каже, че момичето е готино, но няма сведения дали лесно бута.
Рой замълча. Мадамата си я биваше, но отдалеч не беше кой знае какво. Имаше червеникаворуса коса и млечнобяла кожа. Беше много слаба и някак крехка. Очите й не се виждаха, понеже бяха сведени към бюрото. Докато я гледаше, тя неочаквано погледна към него. Очите им се срещнаха и устните й се свиха в лека усмивка. Тя леко тръсна глава, за да отхвърли кичура коса от бузата си, и отново потъна в работа.
Рой не й обърна повече внимание. Излезе от отдела и се върна в кабинета си.
Седмица по-късно той вървеше от паркинга по посока към главната сграда. Изведнъж забеляза пред себе си привлекателна млада жена с куфарче. Косата й бе много руса и падаше на плавни вълни по крехките й рамене. Краката й чевръсто се движеха — бързаше за работа, но някъде нагоре в дългите й бедра се криеше нещо чувствено. Рой я догони, за да й държи вратата.
Тя му кимна в знак на благодарност. Той я позна — беше новата от отдела по маркетинг. Отблизо изглеждаше много млада, като ученичка. В нея имаше нещо свежо и мило, което сякаш не подхождаше на тая обстановка.
Тя не го заговори. Той тръгна след нея към асансьорите и отново се загледа в стройните й, момичешки крака и в заоблените бедра под полата й. Влезе в асансьора заедно с нея. Ухаеше му на нещо фино и естествено, не на парфюм. Стегнатите й младежки гърди нежно се открояваха под блузката.