— И аз съм зает — каза той. — Трябва да вечерям с двама от колегите ви горе. Но няма да ми е трудно да им кажа, че съм се наранил на излизане от асансьора — той посочи към брадата си — и съм възпрепятстван. Вие с кого ще вечеряте?
Тя гледаше към превръзката като омагьосана. Значи тя бе направила това. Всъщност му бе причинила болка. Белегът от удареното някак странно контрастираше със загорялото му лице и го правеше още по-привлекателен.
— Аз… имам работа — каза тя. Не можеше да го излъже, както й се искаше. — Просто няма как.
— Работата не може ли да почака поне един час? — попита той. — Няма да ви отнеме много време.
— Не може — твърдо каза тя. — Но все пак ви благодаря за поканата.
— Нека поне ви изпратя до колата — настоя той.
Тя не знаеше как да се отърве от него и тръгна към паркинга. Той вървеше до нея, без да говори. Крачките му бяха два пъти по-големи от нейните. Тя се чувстваше малка и някак смешна от това, че трябва да го догонва.
Когато стигнаха до колата, мълчанието му вече я потискаше. Не знаеше как да се отърве от него.
— Фолксваген — отбеляза той, оглеждайки малката кола. — Добра е. Сигурно харчи малко.
Тя държеше ключа си в ръка. Преди да го пъхне в ключалката, се обърна към него и каза:
— Знаете ли, господин… как беше името ви?
— Доранс — каза той. — Може да ме наричате Тони.
— Знаете ли, господин Доранс, много сте мил, че ме изпратихте до колата, освен това много съжалявам за това, че ви ударих брадата. Но ако нямате нищо против, аз трябва да тръгвам. Не може ли просто да си кажем довиждане?
Говореше твърдо, но в гласа й се долавяха умолителни нотки, които не му убягнаха.
— Не мога просто така да ви пусна — каза той. — Как да го направя! Толкова сте сладка…
Лесли не очакваше това. Погледът му се беше променил. Беше открит и ласкав и някак тъжен.
— Не ме напускайте така изведнъж! — каза той. — Така неочаквано ви срещнах! Сякаш от днес светът стана друг за мен! Какво ще правя, ако избягате като Пепеляшка?
Тя мълчеше.
— Не идвам често тук — продължи той. — Този път се случи така, понеже човекът, който идва обикновено, е болен. Просто правя услуга на шефа. Може да минат месеци, преди да дойда отново.
Изглеждаше покрусен.
— Не ме осъждайте да се върна вкъщи сам и три месеца да мисля за вас всяка нощ, без дори да си спомням усмивката ви!
Тя продължаваше да мълчи.
— Само за вечеря? — замоли се той. — За един час. Този час ще ми стигне за дълго, Лесли!
Тя го погледна. Името й, произнесено от него, звучеше толкова гальовно, че дори смелостта му не й се струваше вече толкова неуместна.
— Моля ви! — настояваше той.
— Добре! — отстъпи най-после тя с въздишка. — Но само за един час. Наистина имам да работя.
— Разбира се! — усмихна се той и я поведе към колата си.
Заведе я в един тих ресторант в Линкълн Парк, където спокойното сервиране съвсем не обещаваше вечерята да свърши за един час.
А Лесли и без това някак си не искаше да свършва. Понеже по време на тази вечеря й се случи нещо съвсем ново и непознато.
Тони Доранс говореше за себе си без затруднение. Произхождаше от бедно семейство, досущ като това на Лесли, но се беше развил другояче. Докато Лесли бе сдържана и предпазлива, той бе весел и дръзко самоуверен. Тези черти се проявяваха във всяка негова дума, във всяка постъпка. Беше забравил за миналото си, следвал, а после заемал поредица от постове, преди да стане отговорен административен началник в „Прайс Дейвис“, една от най-известните фирми за комуникации в страната. Каза й, че го готвели за заместник-генерален директор по маркетинг, но не му харесвала идеята да седи закован зад бюрото. Сега пътувал из целия свят и това страшно му допадало.
— Не съм роден за събрания на дирекционни съвети и фирмен живот. Искам да си върша работата и да си живея живота както си знам!
— Разбирам ви много добре — кимна Лесли.
Той я слушаше с особено внимание и не я изпускаше от очи, когато тя накратко му разказа за упорития си труд по време на следването, за интервюто с Бъд Оуънс и ударът с „Орора Лайфстайлс“, донесъл й сегашната високоотговорна работа.
— Това е необикновено интересно! — възкликна Тони Доранс. — Не ти е било леко, и емоционално, и материално. Но си успяла да преодолееш всичко. Ти си истински борец. Започвам да се чувствам неловко в присъствието на такъв сериозен човек като теб! — усмихна се той добродушно.