— Помощ!
Озова се до нея за по-малко от няколко секунди. Непознатият заплашително я притискаше към оградата. Държеше чантата й и се готвеше да я удари.
— Пусни я! — извика Рой и го сграбчи за рамото.
Мъжът се обърна неочаквано рязко. Рой се опита да го хване, но той извади някакво оръжие — Рой не успя да види какво — и силно го удари по скулата. Рой залитна и падна на тротоара.
Джил се наведе над него.
— Как сте?
— Успя ли да вземе чантата? — запита Рой.
— Не — отвърна тя. — Избяга. Елате с мен.
И го отведе със себе си вкъщи, където го накара да седне на дивана. По бузата му се стичаше кръв и мястото беше подуто от силния удар.
— Отивам за топла вода — каза тя.
Съблече мимоходом шлифера си и бързо излезе от стаята. Беше облечена в светла рокля от трико, под която ясно се очертаваше стройното й тяло. При движението косата й свободно падаше по раменете.
Докато я чакаше, той се огледа наоколо. Апартаментът беше малък, но подреден с вкус. Диванът беше мек и удобен, имаше люлеещ се стол, стереоуредба с плочи — мадригали, вокални композиции и ренесансова музика. На библиотеката имаше книги, между които няколко романа и специализирани наръчници по маркетинг. По стените вместо картини бяха окачени платнени пана. От всичко наоколо лъхаше домашен уют.
Джил се върна с вода и кърпа. Междувременно болката в бузата на Рой се бе усилила, но кръвотечението намаляваше.
— Ето — каза тихо тя и започна да почиства кръвта. Той я погледна безпомощно, замаян по-скоро от допира й, отколкото от раната си.
— Нали ви казах, че в този квартал става опасно — каза тя. — Трябваше отдавна да съм се преместила. Сега вече ще го сторя.
Рой не каза нищо. Неволно се усмихваше на невероятната й красота.
— Я ми кажете — започна тя изведнъж, — какво правехте тук?
Той дълго я гледа, преди да отговори.
— Следях ви.
Тя се намръщи. Имаше вид на ядосана.
— И друг път съм го правил — каза Рой безпомощно. — Започнах да ви следя, откакто за първи път обядвахме заедно. Понеже отказвахте да излизате с мен, исках някак да бъда близо до вас. Дори и по този начин.
Настъпи дълго, тягостно мълчание. По лицето й бе изписано нещо смесено между съжаление и упрек.
Той сви рамене. Суровите му черти се смекчиха от очарователна усмивка.
— Луд съм за вас — каза. — Не можех да устоя.
Сега тя го гледаше. Гледаше ударената му буза, красивото му лице и глупавото му изражение.
После се усмихна и каза:
— Предавам се.
И се наведе да го целуне.
13
Ню Йорк
Есента на 1971 г.
По ирония на съдбата проблемите на Джордан Лазаръс започнаха, когато той за първи път откри нещо голямо.
През петте години, последвали многомилионната му победа над Ребека Джармън и съпруга й, Джордан си бе извоювал собствено място под небето. Притежаваше корпорация от двайсетина компании, пръснати из Съединените щати и Канада — най-вече средно големи фирми за производство на канцеларско оборудване и стоки за бита. Джордан бе скромен в придобивките си, ала всяка една от новите му компании търпеше бурно развитие. В резултат на това корпорацията, наречена от него „Лазаръс Интърнешънъл Инк“ се превърна в национална, реализирайки продажби от над половин милиард долара, а личното богатство на Джордан нарастваше с милиони с всяка изминала година.
Джордан отдавна вече бе разрешил личните си и семейните финансови проблеми и бе на път да стане голям играч в света на бизнеса. Подхождаше консервативно към всички въпроси, свързани с кариерата си, избягваше да рискува с неизпитани методи и предпочиташе да гради империята си върху солидни основи и да я развива в здрави структури, гарантиращи бъдещ растеж.
Направи изключение само един-единствен път. В началото на 1967 година му хрумна да купи една компания в Охайо, занимавала се преди с животинска храна и прераснала в дребен производител на лекарства за добитък. За четири години Джордан успя да превърне западналата фирмичка в процъфтяваща фирма за ветеринарни лекарствени средства с добри печалби и блестящо бъдеще.
Всичко това можа да се осъществи благодарение на една личност на име Лио Камински — неугледен и раздърпан млад биохимик, който, след като прекъснал навремето доктората си по фармакология и впоследствие бил уволнен от друга голяма фирма за доставка на химикали, от четири години работеше в „Бакстър Фидс“ — така се казваше компанията.