„Баща ми ще разбере“ — прокънтя в съзнанието й.
— Не мога — каза тя. — Не мога да го направя.
Той я прегърна по-силно. Ръцете му галеха кръста й. Целуваше я по лицето, по очите, по врата. Силният му таз притискаше женската й плът. Тя тихо застена в обятията му.
— Можеш да правиш каквото поискаш. Ти си свободна жена.
Това тяло, плътно прилепнало до нейното, я караше да премалява от желание. Тя сякаш не можеше да си поеме дъх.
— Хайде, ела! — повтори той.
— Не мога! — изстена тя. — Дори не знам името ви.
— Обещаваш ли, че името ми няма да ти повлияе? — попита той, целувайки я бавно.
Тя измънка нещо утвърдително. Бе затворила очи от удоволствие.
— Когато ти го кажа, ще дойдеш ли с мен?
Барбара издаде същия утвърдителен звук. Не беше на себе си и не можеше да говори.
— Казвам се Джордан.
Истината достигна до нея бавно, сякаш много отдалече. В същия момент здравата отбранителна стена, с която се бе обграждала толкова години, се издигна отново.
Очите й широко се разтвориха.
— Лазаръс — добави той.
Гледаше я внимателно. Не казваше нищо. Очите му я привличаха като магнит и сякаш донякъде притъпяваха силната й воля.
— Джордан Лазаръс — повтори той.
Тя се отдръпна от прегръдката му. Неизвестно защо трепетът, от който сетивата й не можеха да се освободят, още повече засилваше срама и яда й. Тя го удари през лицето.
— Вън оттук! Махайте се, преди да съм ви изхвърлила аз! Нямате работа тук!
— Нито пък вие! — каза той. — То се вижда. Защо не дойдете с мен и не ме изслушате? Тогава ще разберете.
— Разбирам всичко още отсега — отвърна тя. — Махайте се оттук!
— Чакайте! — настоя той и я хвана за раменете. — Това, което върши баща ви, не е правилно. И вие го знаете. Просто елате с мен и ме изслушайте. Искам да разберете колко много хора ще пострадат, ако той успее да постигне целите си.
— Не е правилно това, което вършите вие! — настояваше тя.
Той я привлече и отново я целуна. Тя блъскаше ръцете и гърдите му и се опитваше да се освободи. Но в отчаянието й прозираше желание и той го чувстваше. Чувстваше също огромната, безкрайна мъка, криеща се във всяка частица от тялото й, и се чудеше откъде идва.
Накрая тя успя да се измъкне и бързо отстъпи назад.
— Напуснете незабавно или ще извикам охраната и тя ще ви изхвърли. И ще разкажа всичко на баща си.
Джордан се усмихна.
— Добре, аз тръгвам. Но вие помислете върху това, което ви казах. Помислете върху това, което стана между нас тази вечер. Моля ви, не ме забравяйте.
След тези думи си отиде.
Барбара цяла трепереше. Самонадеяната му постъпка и измамата, с която си бе послужил, я изпълваха с ярост. Ала дори ядът и срамът й се пречупваха през бурята от чувства, която отшумяваше в сетивата й.
Бе отпратила Джордан Лазаръс. Но нямаше да го забрави.
Тя реши да не казва на баща си за случилото се.
Това си беше нейна лична работа.
В лимузината на път за вкъщи на Виктор Консидайн му се стори, че дъщеря му изглежда нервна. Попита я как е. Тя отговори, че я боли глава.
— Не ядеш достатъчно — отсече той. — От това е всичко.
Когато се почувства в безопасност у дома си, Барбара Консидайн влезе в банята и дълго стоя под топлия душ. Изпитваше почти неприязън при чувството, че сапунът и водата отмиват всички следи от докосването на Джордан Лазаръс. Докато се миеше, плътта й пламтеше.
Когато излезе от душа, тя погледна голото си тяло в огледалото. В крайна сметка не беше чак толкова отвратително. Гърдите й бяха пълни, гръдния кош тънък, ръцете и краката й — съвсем леко възпълни. С подходяща диета и малко спортуване всичко щеше да се оправи. Всъщност причината беше главно в дрехите. Един добър консултант по тези въпроси можеше да направи чудеса с нея.
Тя облече нощницата си и плахо се вмъкна в стаята си. В къщата нямаше прислуга и всичко бе тихо. Тя легна в леглото и отвори романа, който четеше. Прочете един и същ параграф няколко пъти, неспособна да се съсредоточи. Пред очите й непрестанно изникваше образът на Джордан Лазаръс и я парализираше. Постепенно започваше да я обзема неясен ужас.
Беше почти готова да угаси лампата, когато от съседната спалня се разнесе силен и властен глас.
— Барбара, ела да си легнеш!
Беше баща й.
С прималяло сърце Барбара стана и тръгна към него.