16
Чикаго
Лесли Чембърлейн лежеше разсъблечена в чуждото легло и чакаше.
Чаршафите се търкаха в настръхналите, жадни за ласки зърна на голите й гърди. Меката тъкан галеше раменете, бедрата, пръстите на краката й, приятно гъделичкаше къдравото снопче в средата на тялото й. Никога в живота си не се бе чувствала така разголена, тъй цялостно погълната от страстното очакване на плътта си.
Мисълта й се ровеше в изживяното през последните два месеца и тя отново изпитваше удоволствия, които преди й се струваха непостижими за едно обикновено женско тяло. Припомняше си чувства, каквито никога по-рано не бе и сънувала. Опитваше се да придаде на всичко това някаква перспектива, да го постави в някаква разумна рамка, но бе невъзможно. Тя не бе на себе си. Бе се оставила на течението, понесло живота й. Можеше единствено да чака — да се отвори вратата, да дойде той, да влезе в стаята, да обладае тялото и душата й.
Струваше й се, че чака цяла вечност. Тогава в ключалката се превъртя ключ, вратата се открехна, колкото да пропусне висока мъжка фигура, после отново се затвори. Стаята потъна във вълнуваща тъмнина.
За миг всичко остана тихо. После той прошепна:
— Тук ли си, малката?
Тя се размърда в леглото. Цялата й плът гореше.
— Тук съм, Тони.
Без да продума, той започна да се съблича. До ушите й долиташе странно шумолене, от което сетивата й пламваха.
Той застана до леглото. Тя знаеше, че е напълно разсъблечен. Усещаше свежия, остър мирис на голото му, готово за любов мъжко тяло.
Той леко отгърна завивката, пъхна се до нея и допря устни до нейните.
Лесли въздъхна и го обви с ръце.
А той, подканен от нейната готовност, вече я покриваше с тялото си. Тя цяла тръпнеше от желание.
— Обичам те! — прошепна.
— Тъкмо се готвех да кажа същото — усмихна се той до лицето й и продължи да я целува.
Езикът му раздели устните й, които жадно се отвориха, за да го поемат. Пръстите му галеха лицето й, спуснаха се надолу, по гърдите, по корема и пъпа й, достигнаха до центъра на тялото й.
Краката й се разтвориха и тя свенливо му помогна с ръка. При допира й той изстена и в миг се озова в преддверието на страстта й. Бе пламенен и плъзгав, а съприкосновението с нея бе тъй прекрасно, че му бе трудно да се контролира.
Той застана отгоре и с наслада срещна копнежа в очите й. После, обзет от същия трепет, бавно се плъзна в нея и я изпълни докрай.
Толкова му бе хубаво, че очите му се притвориха. Бързината, с която тя се бе научила да се люби след първата им среща, само два месеца по-рано, го изумяваше. Тялото й нежно го обгръщаше, сладостно се извиваше и го приканваше към шеметни висини на страстта. Дългите й бедра любовно се обвиваха около хълбоците му, изкусните й ръце галеха кръста му, спускаха се по-надолу и го увличаха още по-навътре в нея.
След оная първа нощ тя бе запазила моминската си свежест. Любенето й бе спонтанно и невинно. Пръстите й някак по детински се плъзгаха по бедрата му и търсеха пътя си. Тялото й сякаш бе създадено за любов. Изгубената девственост бе разтворила в нея дълго и здраво заключените двери на чувствеността.
Пленен от моминската дързост на ръцете и устните й, той още по-пламенно я запрегръща. Бе тъй красива, тъй страстна…
— Люби ме! — шепнеше тя и се движеше под него. — О, Тони, люби ме!
Главата й се мяташе под него и къдриците й се стелеха по възглавницата. Ноктите й се впиваха в гърба му. Той в унес забеляза, че докато я люби, гърдите й потръпват.
Не издържаше повече. Някъде дълбоко в него се надигна шеметна вълна. Той здраво стисна раменете й и я погледна. Очите й бяха притворени, понеже бе луда от възбуда, но бляскавите ириси хипнотично го фиксираха.
Отдаде й се неудържимо, усещайки как я изпълва с огнения бял поток на страстта си. Цялото му тяло пламтеше. Във върховната наслада, която го разтърсваше, имаше нещо неземно, почти недопустимо. Той чувстваше, че й дава от себе си повече, отколкото, на която и да е друга жена преди нея, и някак губеше нещо от себе си. Това го ядосваше, но и го изпълваше с непоносимо удоволствие.
Останал без сили, той се отпусна над нея. Тя го залюля до гърдите си, усещайки го още в себе си. Сякаш цяла вечност лежаха така и чувстваха как телата им се отпускат в сладостна любовна премала.
„В нея наистина има нещо необикновено“ — мислеше си Тони. Не бе сбъркал в преценката си още първия път, когато толкова се мъчи да я предума да вечеря с него. Под свежата й, жива, тъй стегната и сериозна външност се криеше дълбоко пламенна жена.