А може би все пак: твърде пламенна за него.
Най-после той се отдръпна от нея, прегърна я и нежно я зацелува.
— Толкова те обичам!
— Ммм — измърка тя. — Аз също.
— Как съм живял толкова години без теб? — продължи той. — Сякаш не съм съществувал.
— Толкова добре те разбирам! — прошепна тя. После понечи да каже още нещо, но близостта му така я съблазняваше, че млъкна и обсипа лицето му с целувки.
После се отпусна назад и го загледа с възхищение.
— Още първия път, когато те видях, на излизане от асансьора, разбрах, че в теб има нещо необикновено — каза той. — И не се излъгах.
Споменът за първата им среща я накара да се изчерви. Оттогава целият й живот се бе променил. През цялото време, докато вечеряха, напразно се бе опитвала да скрие това, което ставаше в нея. Повечето говореше Тони, понеже тя бе като онемяла от изпълващите я чувства. Но очите й издаваха всичко. И накрая, на излизане от ресторанта, и двамата много добре знаеха какво ги очаква.
Тя се учудваше от себе си в леглото. Тялото й жадно му бе отдало девствеността си, бе съзряло и се бе пробудило за удоволствия с невероятна сладостна готовност, която и досега я изпълваше с трепет. Тя се питаше дали това дълго потискано чувство се е крило у нея, или пък Тони, с лъчезарна усмивка, спокойно разбиране и опит в любовта бе разпалил у нея страстта.
Не можеше да си отговори на този въпрос. Всичко бе започнало преди два месеца. Тони долиташе при нея от разни места, в зависимост от това накъде го отнасяха ежеседмичните му командировки. Срещите им приличаха на непредсказуеми приключения. Тони я водеше по непознати ресторанти, в разни нови части на града, където кракът й не бе стъпвал, в увеселителни паркове, за чието съществуване дори не подозираше. Всичко наоколо ставаше ново, благодарение на неговата неочакваност. Това бе свят, който Лесли, погълната в работа, никога не бе виждала преди.
Разбира се, в него бяха и тихите хотелчета, където се регистрираха като мъж и жена.
При всяка нова среща любовта им ставаше все по-завладяваща и страстна, като чувствен сън, в който двамата потъваха все по-дълбоко и по-дълбоко. Насладата на Тони бе тъй неподправена и топлината на прегръдките му тъй успокоително закриляща, че всякакви предразсъдъци изчезваха за Лесли и нищо не бе в състояние да я шокира.
Тя го прегърна по-силно. Тялото му й бе тъй близко!
— Знаеш ли какво? — обади се той.
— Какво?
— Ти все още си цяла загадка за мен.
— Какво искаш да кажеш?
Той седна в леглото и я загледа. Нежната извивка на голите й бедра събуждаше в него неволен копнеж.
— Не разбирам как това пламенно създание, което си ти, може толкова години да остане прикрито под строгата външност на една дама.
Тя се засмя и опря коляно в бедрото му. Чу се тих звук, подобен на милувка. После взе ръката му, нежно я целуна и я положи на гърдите си.
— Много лесно. Още не те бях срещнала.
Той се усмихна на комплимента. Ала очите му останаха замислени.
— Приятно е да те ласкаят, но има и друго. Аз мисля, че ти си такъв страхотен работник именно понеже винаги си била пламенна. Тъкмо тая прикрита енергия те е направила толкова точна — към теб самата и към останалите.
Тя продължи да лежи така, като леко притискаше ръката му към гърдите си и мислеше за правотата на думите му. Наистина, през всичките тези години бе потискала нещо в себе си. И никога не бе разбирала наистина какво е то.
— Може би — продължи той — смъртта на майка ти те е наранила по-силно, отколкото предполагаш. Може би загубата й е оставила в теб белег, който през всичкото това време не си забелязвала.
Лесли лежеше замислена. Никога преди не бе гледала на себе си по този начин. Винаги се бе считала за щастлива, дори за безгрижна. Смъртта на майка й винаги й се струваше по-скоро като нещо отдавна минало, като осъзнат житейски факт, отколкото като рана, способна да причинява остатъчна болка.
— Какво те прави толкова прозорлив? — прошепна.
— Аз също останах без майка — отвърна той. — Чувството ми е до болка познато.
Това внезапно признание я трогна неочаквано силно — през няколкото седмици, откакто бяха заедно, той не й бе казвал почти нищо за миналото си — и тя почувства, че очите й се навлажняват. Обзе я майчинско чувство към него.
— О, Тони! Защо не си ми казвал досега?