— Това беше много отдавна — погали я той. — Просто го споменах като пример. Може да ти изглеждам на глупав чиновник, но все пак имам малко мозък.
Тя се привдигна на колене и клекна до него.
— Разкажи ми! Разкажи ми за семейството си! Искам всичко да знам, Тони!
Той поклати глава.
— Не сега. Когато му дойде времето. Но когато научиш, ще разбереш защо още не искам да говоря за това. Само ще развали всичко, което двамата с теб изживяваме. Или най-малко ще го помрачи. А аз няма да допусна такова нещо. Цял живот съм го чакал — и него, и теб.
Той я погледна — изтегната до него, разсъблечена и притихнала като котка, невероятно привлекателна. После прошепна:
— Целуни ме.
Устните им се срещнаха. Езикът му се плъзна в устата й — отначало нежно, после страстно, с ненадейния глад на мъжкаря, който тъй добре бе опознала през последните седмици.
В нея бликна желание. Без да прекъсва целувката, тя се извърна и го възседна.
Коленете й го обхващаха през кръста. Тя чувстваше как членът му се изпъва под нея, жаден да я докосне. Изви гръб и бавно прокара ръце по гърдите му, през корема, между краката му. Пръстите й победоносно го обхванаха, устните й се извиха в усмивка. Чувстваше се като съблазнителка. Водеше я мъдростта на тялото й, изпълнено с новооткрито желание.
Тя го чу как въздиша. Топлото нещо в ръцете й сякаш й принадлежеше и съществуваше единствено за нея. Тя започна да го гали.
Бе седнала върху него и притискаше бедрата му с дългите си крака. Ръцете му се вкопчваха в чаршафите. Очите му бяха притворени. Тялото му ритмично се движеше и членът му мокреше пръстите й.
Дойде й наум, че връзката й с този красив и привлекателен мъж не е родена от съзнанието й, както всички останали връзки с хората около нея. Тя бе създадена в тялото й на жена, събудена от него за любов. Затова бе несравнимо по-дълбока и по-пълна. Той я бе направил жена и сега тя го познаваше така, както не бе познавала никого досега.
С тази мисъл тя дръзко го въведе в себе си. Усети как той се привдига и се притисна в него, за да го пропусне докрай в най-съкровената си същност.
Той започна да я люби. Тя ликуваше от възбудата на коравото нещо дълбоко в нея, чийто буен порив се разпалваше от мекото й тяло. Мисълта, че толкова я желае, я караше да тръпне.
Тя му се отдаде, напълно и с изумление усети как тазът й отвръща на ласките му. Обзе я дълбока, неимоверно нарастваща пареща болка. Скоро умът й се замъгли.
Той протегна ръце и взе гърдите й в шепи. Палците му търкаха зърната й. Нейните нокти нежно го драскаха и оставяха по кожата му сладострастни розови следи. Той я притискаше все по-страстно.
— Люби ме, Тони, люби ме!
Не чуваше собствения си глас. Нито чуваше неговите въздишки и стонове.
Тя се потопи в наслада. Тялото й тържествуваше над цялата й същност. После изведнъж усети как ръцете му я обхващат през кръста и я притеглят още по-плътно към него. Тогава удоволствието я заля без остатък. Някъде вътре в нея вместо един живееха двама, разтърсваше я диво, нечовешко съчетание от сили.
Тя едва чуто изскимтя — в любовния й вопъл имаше нещо животинско, което го доведе до крайния предел. Той цял се разлюля и тя усети в слабините си топлата вълна на страстта му.
Това продължи дълго, като цяла вечност, свързваща ги в невероятно дълбоко, разтърсващо изживяване. Бе тъй силно, тъй всепоглъщащо, че й се струваше, че не ще издържи и миг повече. Тогава той сякаш се смили над нея, всичко свърши и тя се отпусна безжизнено в ръцете му.
— О, Тони…
— Шшш… Не говори.
Той я галеше и я целуваше — по челото, по лицето.
Тя лежеше до него мълчалива, безсилна и щастлива.
След малко стана, за да отиде в банята. Влезе, примигна от силната светлина и затвори вратата след себе си. Срещу нея бе огледалото.
Очите й се разтвориха широко от учудване. Тя не приличаше на себе си. Косата й, разрешена от ласките, сякаш пламтеше. Очите й бяха като упоени от страстта. Още по-страшно: бляскаха с диво, почти нагло задоволство. Поетата упойка — в случая Тони — бе подействала напълно. Тя вече не бе сдържаната млада жена отпреди два месеца. От огледалото я гледаше някакво ново създание с непредвидими желания и може би неконтролируеми постъпки.
Половината от Лесли се гордееше с това превъплъщение. Досегашният й живот й се струваше безсмислен и повърхностен, понеже никога не бе осъзнавала чувствеността си. Само си бе въобразявала, че се познава, че се самоуважава и заслужава да я взимат на сериозно. Но това се дължеше единствено на неопитността й. То бе образът, който сама си бе създала като момиче. Сега тя вече познаваше нуждите и удоволствията на зрялата жена. Сега знаеше какво представлява всъщност животът.