Нейт изръмжа и разклати чашата си, в нея беше останал само лед.
Серена погледна Блеър, или поне се опита да я погледне. Блеър с голямо усърдие вдигаше чорапогащника, сантиметър по сантиметър, над кокалестите си глезени, а след това и над кокалестите си колене, след което и над мускулестите, оформени от тениса, бедра. И Серена се предаде като първо целуна Кати, след това Изабел, а чак после си проправи път към нея.
Времето й за вдигане на чорапогащника беше ограничено до момента, в който щеше да изглежда смешно. Но в мига, в който Серена беше на сантиметри от нея, тя се изправи и се престори на изненадана.
— Здравей, Блеър! — извика Серена развълнувано и постави ръце на раменете на по-ниското момиче, след което се наведе и целуна и двете й бузи. — Съжалявам, че не ти се обадих преди да се върна. Исках, но нещата излязоха извън контрол. Имам толкова да ти разказвам.
Чък, Кати и Изабел се сръгаха с лакът и загледаха Блеър с неподправено любопитство. Беше очевадно, че ги е излъгала. Даже не бе имала представа, че Серена се връща.
Блеър се изчерви.
Хванаха те.
Нейт усети напрежението, но бе сигурен, че е заради нещо абсолютно различно. Дали Чък вече е казал на Блеър? Бяха ли го изпортили? Не можеше да разбере, Блеър дори не го поглеждаше.
Беше един такъв хладен момент. Не точно както би си го представил с най-добрите си и близки приятели.
Серена прескачаше с поглед от човек на човек — явно беше казала нещо, което не биваше да казва. Скоро се усети — каква тъпачка съм — и се нагруби наум.
— Имам предвид снощи, че не ти се обадих снощи. Прибрах се от Риджфийлд, където нашите ме криеха, докато вземат решение какво да ме правят. Бях толкова отегчена.
Добро спасяване.
Очакваше Блеър да се усмихне с благодарност, че я е прикрила така добре, но тя от своя страна се бе взряла в Кати и Изабел, за да види в очите им дали са се хванали. Блеър се държеше странно и Серена започна да се паникьосва. Може би Нейт грешеше и тя наистина й беше сърдита. Серена беше пропуснала толкова много, например развода. Горката Блеър.
— Сигурно ти е много гадно без баща ти — каза Серена. — Но майка ти изглежда чудесно, а и Сайръс е някак сладък, като го опознаеш — засмя се тя.
Блеър, обаче, още не се усмихваше.
— Може би — каза, загледана в сергията за хотдог. — Още не съм свикнала с него.
И шестимата се умълчаха за един дълъг, напрегнат момент.
Нуждаеха се от още едно силно питие.
Нейт разклати бучките лед в чашата си.
— По още едно? — предложи той. — Аз ще ви ги направя.
— Мерси, Нейт — каза Серена. — По дяволите, умирам от жажда. Можете ли да повярвате, че заключваха мокрия бар в Риджфийлд?
Блеър поклати глава.
— Не, благодаря.
А Кати добави:
— Ако пийна още едно, ще съм махмурлия утре в училище.
Изабел се засмя:
— Ти винаги си така в училище — и подаде чашата си на Нейт.
— Ето, аз ще си го поделя с Кати.
— Дай да ти помогна — каза Чък, но преди да се отдалечи достатъчно, г-жа Ван дер Удсен се присъедини към тях и хвана ръката на дъщеря си.
— Серена — каза тя, — Елинор ни кани да седнем, направила ти е допълнително място до Блеър, за да си наваксате.
Серена погледна към Блеър с нетърпение, но тя вече вървеше към масата, след което седна до единадесетгодишния си брат. Той седеше там от около час със списание Ролинг Стоунс в ръка. Режисьорът Камерън Кроу му беше идол — онзи, който на петнайсет години бе отишъл на турне с „Лед Цепелин“. Тайлър отказваше да слуша сидита, като твърдеше, че няма по-истински звук от този на виниловите плочи. Блеър се опасяваше, че брат й ще се превърне в неудачник. Серена се приближи до масата и дръпна стола.
— Блеър, съжалявам, че бях такава тъпанарка — каза тя, докато издърпваше салфетката от сребърното пръстенче, след което я сложи в скута си. — Супер гадно е, че вашите са се разделили.
Блеър сви рамене и награби прясно хлебче от панера на масата; разчупи го на две и набута половината в устата си. Останалите гости все още се ориентираха къде да седнат. Блеър знаеше, че е грубо да се яде преди всички да са седнали, но ако устата й бе пълна, не можеше да говори, а хич не й се говореше.
— Ще ми се да си бях тук — каза Серена, докато наблюдаваше как Блеър размазва огромно количество френско масло върху другата половина. — Но пък годината беше супер дива. Имам да ти разказвам страхотни истории.